Алкохолна зависимост

index

Алкохолизмът е болест, при която човек се намира в състояние на физическа и психическа зависимост от алкохола. Алкохолната зависимост възниква бавно, постепенно, постоянно прогресира и дълго време и зависимият и средата му не забелязват това, при повече от 10-15-годишна злоупотреба при мъжете и доста по-бързо при жените и младите хора. Алкохолът е достъпен и разрешен за употреба от пълнолетни лица, както и лесен за изготвяне в домашни условия, така че рискът от привикване и пристрастяване към ежедневната му употреба е един от тежките проблеми на съвременното общество.

Алкохолизмът има хронично,прогресивно, физическо, психическо и социално измерение.

Хронично – медицината не е в състояние да лекува тази болест завинаги. Дори болният да спре да приема алкохол и да изживее години с достойнство, в мига  в който приеме макар и малко количество, той ще се върне на оня стадий на болестта, на който е спрял употребата му преди години.
Прогресивно – с течение на времето положението на зависимия от алкохола се влошава и промените в тялото стават необратими.
Физическо – продължителната употреба на алкохол възпрепятства обмяната на веществата и довежда до поява на заболявания, причинени най-често от токсично унищожаване на черния дроб, нервната и сърдечно-съдовата система.
Психично – алкохолизмът води до промяна на личността, загуба на интерес и стремеж за постигане на целите.  Алкохолиците са готови заради алкохола да жертват здравето си, кариерата си и спокойствието на близките си. Нарушаването на волевите механизми води до нестабилност, неверни твърдения, манипулации. Зависимият човек дава безброй обещания, че ще спре да пие, но  никога не ги изпълнява.
Социални – пиещият не страда сам. Той принуждава и  семейството си да страда. Постоянно напрежение, неуспешни опити за контрол над алкохолика, разочарования, гняв и конфликт, съпътстват живота на членовете на семействата му.
Съвременните методи на изследване (неврохимични, позитронна емисионна томография) убедително са доказали различията между мозъка на зависим и на здрав човек. Алкохолът, наркотиците, психоактивните вещества нарушават функционирането на ендорфинната система в мозъка. Алкохоликът постоянно чувства биологична нужда да бъде пиян.
Симптоми
1. Загубата на контрол върху използваното количество алкохол е от най-ранните и най-важните симптоми. Човекът губи “безразличие” към алкохола, усеща лека пияност и нужда тя постоянно да се увеличава. Затова търси приятни събития, за да я “засили” с алкохол. Проблемите и скуката също стимулират желанието за пиене. Стига се до тежки форми на напиване, когато човек вече не е в състояние да се контролира. В този етап лицето може да стане агресивно, появяват се дупки в паметта. Опасността от самонараняване или нараняване на любимите  хора в пияно състояние на този ранен етап може да насърчи определени хора да спрат да пият.
2. Поява на психологическа нужда от алкохол.  Чрез алкохола пациентите намират защита от  проблемите , страховете и безпокойствата си. Под влияние на алкохола за кратко време се подобрява настроението, самоувереността, намалява се нервното напрежение. На зависимия му е приятно, топло, тихо, но фазата на положителните емоции губи интензивност. Той се стреми  да върне приятните усещания, които по-рано е предоставял алкохолът, но  все по-често се явява раздразнителност, нетърпеливост към околната среда, недоволство. При изтрезняване алкохоликът често е тъжен или заядлив, има чувство за вина, депресия, състояние, което отново го кара да вземе алкохол. Започват да се нарушават сънят и апетитът. При липса на алкохол, възниква невроза  и желание за пиене. Настъпва момент, в който човек може да се чувства нормално само под влияние на алкохол, а ситуация без алкохол става непоносима.
3. Нарастване на толеранса, резистентност към алкохола. Когато човек пие по-често и все повече, организъмът се опитва да се приспособи и включва защитни ферментни системи. Мнозина се гордеят с факта, че, могат да изпият литър уиски и да не се напият.  Всъщност това не е признак за здраве, а показател за развитие на болест. Повишаващата се толерантност към алкохола изтощава, изчерпва организма  и високите  дози алкохол водят до заболявания и абстинентен синдром.
4. Поява на физическа зависимост. Употребата на повишаващи се количества алкохол води до това, че болният всяка сутрин има симптоми на махмурлук – нервоза, гадене, съкрушеност, чувство за вътрешно треперене, сърцебиене. При нормални хора, тези симптоми са слабо изразени и минават през деня. При алкохолиците могат да продължат 2-3 дни, като са придружени от силно желание за консумация на алкохол за облекчаване на  състоянието. Човекът започва да пие сутрин,  денем или вечер, за да може да спи. Стига се до редовна консумация на алкохол, в продължение на дни. Ако алкохоликът  си разреши да изпие чаша бира, това означава, че ще пие няколко дни.  Нуждата от алкохол става като глад или жажда. Махмурлукът или кризата след няколко седмици на консумацията на алкохол може да бъде опасна за здравето или живота на пациента. Абстинентната криза без лечение може да се развие в делириум тременс, или да се усложни с епилептичен припадък.
Заболяванията, резултат от консумацията на алкохол
1. Нервна система - алкохолна енцефалопатия (алкохолнa деменция или синдром на Вернике, синдром на Корсаков), психози, халюцинации, делириуми, алкохолна епилепсия, паметни нарушения, амнезия, безсъние, кошмари, полиневропатия, парези, парализи и др.
2. Сърдечно-съдова система - артериална хипертония, стенокардия, аритмия, риск от инфаркт или  инсулт, алкохолна кардиомиопатия, “волско сърце” при бирения алкохолизъм, риск от внезапна смърт.
3. Черен дроб - Алкохолна стеатоза, хепатит, цироза, портална хипертония, чернодробната енцефалопатия, разстройство на чернодробната функция (участие в храносмилането, производство на фактори на кръвосъсирването, синтез на протеини, витамини, намаляване на детоксикационната функция на черния дроб); появата на разширени вени на хранопровода, хемороидни възли, риск от фатално кървене; натрупване на течност в коремната кухина (асцит) до 10-12 литра.
4. Храносмилателната система - гастрити, язви с кървене, панкреатит, възможност за развитие на захарен диабет,  дисбактериоза, нарушен нутритивен статут, малабсорбция и малдигестия.
5. Други органи и системи – нарушение на имунитета. Чести хронични инфекции, нарушение на ендокринния статут – намаляване на тестостерона и увеличаване на кортизона, промяна на лицето, зъбите се развалят, кожата губи своята еластичност, поради пушенето се явяват бронхити и пневмонии. След 10-15 години нарушенията стават необратими.
6. Жените-алкохолици, които продължават да взимат алкохолни напитки по време на бременност раждат т. н. плод на алкохола (фетален алкохолен синдром) с груби морфологични нарушения:  несъразмерност на главата, тялото, крайниците, предната и задната част на черепа, изпъкнали или дълбоко поставени очи, широка носна кост, недоразвити кости на челюстта, съкращаване на тръбните кости.
Промяна на личността: Още Корсаков е писал, че алкохоликът обвинява всички – жените, децата, работата, само себе си не.
Първи стадий от 1-5 години на консумацията на алкохол – вследствие на хроничното му токсично въздействие върху централната нервна система, алкохолизмът изопачава личността на човека и носи нови черти на характера, които по-рано не са му биле специфични: повишена раздразнителност, бързо заморяване, променливо настроение, несигурност в себе си, загуба на към работата и семейството. Намаляват моралните и етични стандарти, притежавани от всеки човек. Появява се лъжливост,безскрупулност, самохвалство.
Втори стадий от 5-10 години: най-важният признак на зависимост към алкохола по време на този период е  загуба на индивидуалност и желание за творческа дейност. Зависимият губи интерес към всичко, което не е свързано с алкохол. Намалява критичността към действията си, явява се безскрупулност, бездушие, намаляват  моралните критерии, особено с близките. Явява се алкохолишко “плитко” чувство за хумор: грубо, цинично, неуместно, социална и професионална деградация, понижено ниво на критичност – най-вече към себе си. Пациентът търси и намира смекчаващи вината обстоятелства, довели до пиянство, отрича наличието на пристрастяване към алкохол (анозогнозия).
Третият стадий от 15-20 години: силно изразено увреждане на големия мозък, който е отровен, нарушена е паметта, мисленето става непродуктивно, намалява интелигентността и болният губи всички човешки качества. Той е неспособен да работи, да общува, няма воля, всички интереси са концентрирани около алкохола. Третият стадий е резултатът от тежкото токсично въздействие на алкохола.

Снимка: zdrave-bg.eu

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.