Ревност

index

Най-лошото на ревността е, че започваш да се съмняваш в себе си.

Зеленоокото чудовище, така художествено-образно Шекспир нарича тази често срещана емоция в човешките взаимоотношения, вероятно защото дори неговата гениалност не може да разбере ирационалността на ревността. Ирационална, защото в основата и се крият негативни мисли и чувства – страх, тревога. Човек ревнува, когато се страхува да не загуби любим човек, значимост и достойнство, социална позиция, сигурност…Когато иска да задържи нещо, най-често любим човек, за себе си. Когато обичаш и цениш някого или нещо, ти го пазиш за себе си, обсебвайки го. Ревността  е неспособността да приемеш, че обектът на твоите чувства може да бъде щастлив и с другиго, другаде – без теб. Ревнуващият допуска другия да общува с други хора– но само за работа, бизнес, учене, проблеми, роднински задължения, но не допуска той да изживее щастие  с трети човек. Подвластният на ревността иска щастието си, удоволствието си другият да споделя само с него.Тя често е примесена с други емоции като: гняв, тъга, неприязън, омраза и отвращение. Свързвана е със завистта, но ревността се различава от завистта по това, че се отнася за нещо, което човек има, но се страхува да загуби, докато завистта представлява желание на човек да има нещо, което не притежава, или да попречи на някого другиго да го получи.

В една връзка ревността може да бъде приятна – проява на внимание, на грижа, като подходяща и умерена подправка за вкусно ястие. Тя е присъща за всички хора. Когато стане неконтролируема, болезнена, обсесивна страст, съпроводена с агресия, трайно присъстваща в поведението на  партньора ни, тогава обсебващата й сила и депресиращата й власт будят тревога. Ревността е и социално  полезна – в приятелските и семейни отношения, поддържа морала и единството в двойката, но надхвърли ли общоприетите норми, се превръща в тежко бреме и фактор на постоянен стрес както за субекта, така  и обекта си. Ревността е нетрансформиран, в по-висши прояви, сексуален нагон и изтласкан в подсъзнанието. Там образува устойчив комплекс, алтер его (друго Аз) със собствен живот, ирационален, независещ от интелигентността, образованието, културата… Този животински по естеството си комплекс, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на несъзнаваното, която повечето хора не познават. Това е силен нагон,  животински териториален инстинкт, който не се съобразява с  морал и етика. Това е агресия, желание за разкъсване на съперника/цата за защита на личната територия.   У всеки от нас живее животното и има своята роля. Важно е да умеем да му поставим юзди, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги трансформираме чрез сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочим към свръхсъзнанието си – човешкото у нас! Справянето с тази зловредна емоция е  сублимирането й – трансформирането й, в други форми – творчество, алтруизъм, хобита, лични успехи, просоциално поведение, себеактуализация, социални дейности и др. Когато човек е вътрешно центриран, себеуверен, когато  вярва в живота, тоест в себе си, тогава той автоматично проектира тази вяра върху партньора си. Ще вярва в партньора си, както вярва в себе си. За да има хармонични  взаимоотношения с другия, трябва да му даде свобода, да му вярва безпрекословно и тогава той ще бъде обичан, ще получи доверие и искреност.

Ревността неизменно присъства в човешките отношения. Тя е наблюдавана у бебета още на петмесечна възраст към техните майки или лица, които ги отглеждат. Характерна  е за децата, които ревнуват своите родители от братчетата и сестричетата си или от други хора. Среща се у бозайниците – домашните любимци, например, кучетата, ревнуват своя собственик, като ревниво бранят територията си.

Ревността като емоция или последиците от нея са тема на изкуството. В много романи, песни, поеми, филми, опери и други форми ревността е романтично, драматично, трагично, а понякога и демонично представена. Да си спомним героя от едноименната трагедия на Шекспир – Отело, чието име е нарицателно за ревност.

Тя е интересна тема за учени, творци, психолози, социолози и теолози. Психолозите  откриват фактори, които създават чувството ревност: несигурност, неувереност, ниска самооценка, страх от изоставяне и др. Факт е, че хора, които се чувстват несигурни и силно зависими от партньора си, са много по–ревниви. Психотерапевтите търсят причините за ревността в травма от детството или в психологически проблеми.  Социолози и антрополози приемат, че културните вярвания и ценности играят важна роля в определянето на това, което предизвиква ревността, и в това какво представляват социално приемливите изрази на ревност. Биолозите обясняват ревността  у мъжете, като я свързват основно със сексуалния инстинкт, който е отговорен за продължението на вида. Жената , според тази теория, може  предаде своя ген чрез различни партньори, но мъжът трябва да пази жената или жените, тоест своята сексуална територия, за да разпространи своя ген, колкото може повече. Ревността при жената е не толкова биологично обусловена, колкото социално.  Трудното физическо оцеляване, съпътстващо човешката цивилизация, патриархалните норми, поставят жената в зависимост от колектива, доминиран от мъжа, без който тя не би могла да оцелее и да отгледа поколение. Заплашена е нейна основна  базисна потребност – задоволяване на биологични нужди. Страхът от тяхната загуба е често в основата на тази  ревност, но това е в сферата на подъзнанието.

Теолозите предлагат религиозни виждания за ревността, базирани на свещените книги на определените религии. Причините за религиозната ревност се коренят в убедеността на вярващия, че само неговият бог е истински, а всички останали хора са заблудени, но заблудите им заплашват неговата вяра, респ. неговия бог. Религиозната ревност е в основата на много нехристиянски дела в исторически план: насилствено налагане на вярата, войни в името на Бог, убийства, изгаряне на клада, лъжи… 

Независимо от произхода на причините обуславящи емоцията ревност, тя винаги прави нещастен, този който я изпитва. Тя е съпроводена с болка и страх, а ако излезе от контрол, може да изпепели, да  нарани необратимо и субекта и обекта на ревност.

Снимка: doctoronline.bg

 

 

One comment on “Ревност

  1. Elena on said:

    страхотна и много изчерпаелна статия!!!!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.