“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.” Христо Ботев

Христо Ботев е най-яркият изблик на българския дух, най-магичното обаяние на българското Слово, най-вълнуващата легенда на българските хроники. Народната памет, пазеща спомена, отказва да приеме историческите факти от живота му и изплита своята/неговата баладично-фантазна песен за юнака „потънал в кърви”, останал завинаги да ”лежи там на Балкана” Тя извайва националния мит, в койтоБотев живее най-истинския живот – вечния. Ботевото име е символ на това как Словото става История и Историята – Слово.

Христо Ботьов Петков е герой, революционер, поет и публицист, роден на 6 януари в град Калофер. Дадено му е името на Спасителя. Учи в Карлово, Калофер и Русия. Връща се в Калофер като учител. Заминава за Румъния и попада сред  революционната българска емиграция. Учител е в Александрия и Измаил.  Пише във вестниците на Л. Каравелов  „Свобода“ и „Независимост“. Издава вестниците: “Дума на българските емигранти”,  „Будилник“ , “Знаме и “Нова България”.Секретар е на БРЦК. Учител е в българското училище в Букурещ. “. Сключва граждански брак с Венета Рашева.На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка.Със Ст. Стамболов издава единствената си стихосбирка „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”.

През май 1876 г.Ботев организира чета и  става неин войвода. Качва се с четата на кораба „Радецки“, заставя капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг при Козлодуй и се отправя към Балкана. Четата води  боеве с преследващите я османски потери. На 1 юни 1876 година е последният тежък бой, в който куршум пронизва Ботев във Врачанския Балкан.

Къде е лобното място на поета? Чий куршум го е улучил – вражески или предателски? Умира ли Ботев на Вола? На тези въпроси отговор дава единствено Песента, неговата Песен, в думите на която намират покой героите на България.