“Цветя на злото” или да си спомним Шарл Бодлер

Baudelaire_1844

На големите с любов

Един от най-влиятелните и противоречиви френски поети на 19. век, наричан “баща на модерния критицизъм”, смятан за предтеча на символизма, заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен формира движението на френските декаденти от втората половина на века.

Шарл Пиер Бодлер е роден през 1821г. в Париж. На 6 години остава без баща. Получава образованието си в Лион  и Париж. С крайно изострена чувствителност и силно привързан към майка си, която се жени повторно, Бодлер води нередовен живот и заболява от сифилис. Изпратен е в Индия, но и след завръщането си в Париж – вече пълнолетен, продължава екстравагантния си живот. Среща мулатката Жана Дювал,  с която е свързан до края на живота си. Участник в Революцията от 1848 г.

През 1857 г. Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“, която е   най-значителното поетично събитие в Европа през 19. век. Книгата оказва силно влияние на следващите поколения поети. Поет на града, певец на порока и тъмните страни на живота, естет на грозното с илюзорна безнравственост,  поезията му разкрива всъщност чувствителността на един дълбоко морален дух. Посрещната е с възторг от шепа читатели, но лицемерното френско общество е възмутено от “неблагоприличния” език на поета, вследствие на което той е подложен на съдебно преследване за непристойност и богохулство. Съден за нарушаване на обществения морал, а някои от творбите му са  забранени за публикуване във Франция до 1949 г. Това е вторият случай в страната, афишираща се като символ на свободата, на съдебно преследван заради творчеството си писател след Гюстав Флобер, който е осъден заради романа си “Мадам Бовари” за нарушаване на обществения и религиозния морал и на добрите нрави”.

Преследван от постоянни финансови затруднения, Бодлер е пристрастен към опиума и  пие много. Получава удар, вследствие на който е парализиран. Последните две години от живота си прекарва в санаториуми. Умира в Париж през 1867.

Макар че странните черти, магьосницие с очи зелени,

от вежди зли са украсени и ангел не напомняш ти,

боготворя те, о, желана, ти, мой непобедим порок!

Тъй както жрец пред своя бог със сляпа вяра се прекланя.

Ухаят в гъстата коса пустини и гори безкрайни,

главата ти е пълна с тайни и с непознати чудеса.

Като кадилница упойна ухае в тъмното плътта;

опиваш като вечерта, о, Нимфо, свъсена и знойна.

Унася виното в мечти, но не и като твойта нега;

дори мъртвеца от ковчега ще вдигнеш с ласките си ти.

Шарл Бодлер “Цветя на злото”

Снимка: en.wikipedia.org


2 comments on ““Цветя на злото” или да си спомним Шарл Бодлер

  1. елена on said:

    Гениален поет, новатор за времето си.

  2. Десо on said:

    Един от най-добрите! Свалям шапка на преводача!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.