163 години от рождението на Вазов

images

Вазов е нашето всичко.

Името му е почти синоним на България. Трудно е да говорим за Вазов, без да споменем родината си, както и да говорим за Нея, без да споменем Него: патриарха, академика, белетриста, поета, бащата на народа и сина на България – Иван Вазов. Нему дължим отечеството си, такова, каквото познаваме и обичаме, такова, каквото помним, от което се възхищаваме и за което всеки от нас има кътче, запазено в сърцето си. Езикът ни е вазовски. По вазовски общуваме, мислим и чувстваме. Той е нашият Омир, Херодот, Пушкин, Волтер и Юго заедно.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на  търговец и истинска възрожденска майка, в което на почит са строгият ред, патриархалноста и родолюбието. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов и на общественика Борис Вазов.

Живее и твори в Румъния, Берковица, Пловдив, Одеса; владее руски, турски, гръцки, румънски, френски, немски; разработил изцяло жанровата система на българската литература; автор на първия български роман – “Под игото”, превърнал се в библия за всички българи, на емблематични произведения за всеки българин като: “Аз съм българче”, “Епопея на забравените”,”Българският език”,”Немили-недраги”, “Чичовци”,”Питат ли ме дей зората”, “Иде ли”,”Не се гаси туй що не гасне”,”Новото гробище на Сливница”,”Отечество любезно”,”Тих бял Дунав”…

Вдъхновен родолюбец, докоснал се до най-скритите места в България, опознал до дъно българския език и дал  вечен живот най-красивите му думи, обезсмъртил много български герои,успял да почувства всенародната любов и признателност,  през 1921 г. умира от разрив на сърцето в София. Поклон пред Патриарха на България!

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.