Месечен Архив: юни 2012

За парцалките и парцалесите

Замисляли ли сте се, когато минавате покрай витрините на магазини за облекло, особено за дамско – то пък сякаш се различава от мъжкото – за цялото това изобилие от артистично раздърпани и накачорени едни върху други, жалко молещи за внимание дрехи. Понякога имам усещането, че различните коланчета, герданчета, връзчици, дълги ръкави, висящи краища и крачоли на панталони с неразличима талия и дължина, сякаш протягат пипалца към нас и се молят: „Избери мен, избери мен!” Точно както едни дами, които обитават панелни апартаменти под наем, дошли от населени места с невъзможни за произнасяне топоними, очакват някой филибелийски принц ( разбирай я търговец на дюнери, я собственик на гаражен магазин за плод-зеленчук) да ги избере, да ги предпочете пред другите, тем подобни.

Лайкането, пичките и чуждиците, а и-щях да забравя, закона за езика

Чудя се, дали ако се казвах Пичка, и то най-умната на света, щях да бъда лайквана толкова много, че да взема сама да си повярвам, да си повярвам че съм умна де, че съм Пичка щях да си го знам. А може би лайкването е разновидност на лаенето, а най-яка пичка всъщност е синоним на най-яка кучка. Откъде да знам, обърках се, което е разбираемо, предвид нахлулите като „тайфуни с нежни имена”, чуждици, заради които от Народното събрание решиха да мъдрят закон за българския език. Страх ме е да си помисля що за закон ще е това, но пък знае ли човек какво може да произлезе от неистовите словесни вибрации на нашите всенародни любимци, вероятно някакво невъобразимо лайкане, ама нека бъдем позитивни, още повече , че сега е особено модерно да си оптимист, не че оптимистичната теория е нова, имам предвид „Кандид или оптимизмът”- все пак трябва да оправдая реномето си на най-умна, та макар и пичка дори да поема риска да цитирам Волтер. Гюстав Флобер
„Кандид” е книга, която е възхитително смешна, приключенска, иронична, изобретателна и трезва – вечна противоотрова на всички минали, настоящи и бъдещи фанатизми.

Гюстав Флобер

За ползите и вредите от изневярата

 

Бракът е тежко бреме, което трябва да се носи от двама, а понякога и от трима.

Оноре дьо Балзак.

Изневярата – отричана, неглижирана, премълчавана, желана, митологизирана, вълнуваща, разочароваща, опасна, безнравствена, творческа, критикувана, наказвана, полезна, плътска, духовна и още, и още, но присъстваща в живота ни винаги.
Няма по-интригуваща тайна от тази за любовен триъгълник, а не съм сигурна има ли геометрична фигура, която да може да илюстрира съвременните форми на изневяра днес, но независимо от многоъгълника, изневярата разпалва умовете и сърцата на хората винаги и навсякъде.

Общопризнато е, че най-добрите кръшкачи са французите, които, трябва да се съгласим, са издигнали изневярата в гурме философия. Интересен факт е, че разводите в страната, дала подслон на Джакомо Казанова, са „срамно „малко на фона на напълно деградиралата брачна институция в останалата част на Европа и че родината на кралските фаворитки се е превърнала днес в оазис на традиционния брак. Социален парадокс или антропологична подигравка е този извод?

С мяра и стил французите умеят да градят семейство и в неговите социални рамки, които някои наричат затвор, успяват да дадат свобода  на сексуалното си въображение и да консумират удоволствието, което , както знаем, винаги е забранен плод.
Тайната на успеха е в няколкото прости правила:
Първо, изневярата е смислена само ако  се изневерява на брачен партньор, другото е лакомия, която може да доведе до язва на дванадесетопръстника.
Второ, изневярата като забранен плод трябва да е дълбоко пазена тайна, споделена само с адепти ( хора, които са посветени, пазители на свещени тайни).
Трето, изневярата е свързана с риск, тя е синоним на авантюра-приключение, сравнимо със скачането с парашут, сърфинга, алпинизма, рали спортовете, каране на ски в лавиноопасни участъци, рафтинга, делтапланеризма и всякакви занимания, които водят до отделяне на високи нива на адреналин, в което е скрито удоволствието от този социален спорт.
Четвърто, изневярата е още една социална роля, която хората изпълняват рано или късно в живота си – изключенията са редки и не намаляват  значението на този феномен.
Пето, изневярата е игра, а човекът е хомолуденс ( играещо същество), което в игрите развива своите творчески способности.

И накрая, изневярата е многолика и уникална, като хората, всеки човек има свои стил, когато изневерява,   а отговор на въпроса за вредите от гурме изневярата, аз не намерих.