Категория Архив: ДОКТОР ХАОС

Депутатите решават за президентския референдум до 30 април

plev -mignews.info

В тримесечния срок, както е по закон, парламентът ще се произнесе по искането на президента за референдум. Това обясни зам.-шефката на парламента Мая Манолова. Крайният срок за решението на депутатите е 30 април. Дотогава президентът трябва да е насрочил евроизборите, а в указа му да пише дали ще има вот и допитване в един и същи ден. Ако НС се забави, Плевнелиев ще бъде принуден да издаде указ само за евроизбори. Правната комисия отхвърли предложението на държавния глава за допитването. Най-вероятно това ще направи и Народното събрание въз основа на доклада от комисията, публикуван на парламентарната страница. В документа са изложени подробно правните аргументите, които не допускат искането на президента изборите да са задължителни, мажоритарни и електронни.

Доклад на комисията по правни въпроси : http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2067/reports/ID/4731

 

 

 

 

Kaк се променя профилът на съвременния ученик в годините на прехода

uchenik-uchitel-misul

В навечерието на един от най-близките до сърцето на всеки български учител празник – Денят на народните будители, темата за българското образование, за отношението на съвременния ученик  към училището като към храм на пробудата е повод за размисъл и тревожни въпроси. Припознават ли младите хора  училището като територия за разгръщане на личностния си потенциал, дава ли им училището  усещане за перспектива или стеснява хоризонта им. Е ли все още образованието за тях средство за постигане на добър жизнен стандарт, висок социален статус, или е време на пропилени очаквания и загубени възможности.

В обществото ни и особено в средите на учителите  битува едно клише, че всеки следващ випуск от ученици в българското училище е по–слаб, по–немотивиран и по-бездуховен от предходните.Това наистина е по-скоро клише и като всяко клише е основано на опита.Но и като клише показва само една страна на процеса. Някак стана модно да говорим за всеобщия упадък на нравите. Бихме ли застанали ние като учители, педагози и психолози зад тази теза. По-скоро не. Не бихме. Учениците днес не са по- малко качествени от тези, които бяха преди промените, те просто са по-различни от учениците вчера. Некоректно и несправедливо е да ги определяме като по-слаби или по-малко мотивирани, като по-неморални или по-неученолюбиви, като по невъзпитани или по-апатични, като по-агресивни или по-неспособни да се справят с предизвикателствата, които им задава образованието, улицата, предстоящата им реализация, продължаващата икономическа и най-вече духовна криза.

Младите хора  в съвременното общество имат проблеми, които в този възрастов период  им се струват неразрешими. Те срещат трудности в отношенията си със старото поколение (родители, учители), както и в отношенията си с връстниците си (в себеотстояването, приятелството и любовта) Примерите, които обществото ни им предлага всеки ден непосредствено и чрез медиите не са обнадеждаващи и вдъхновяващи. Липсата на положителни модели за подражание, на съвременни авторитети, на духовни и политически лидери засилва тревожността и усещането за екзистенциален пустота у младежите. Трудните години на прехода угасиха ентусиазма, вътрешно присъщ на българския учител, и го поставиха на колене, принуден да оцелява, разделяйки се  мъчително с ярката си индивидуалност, високата етичност и чувството си за посветеност. От адепт българският учител се превърна в герой на сълзливи текстове, а думите  ментор и даскал -  в експресивни изрази за лъжец и досадник. Възрожденското вълнение пред образа на учителката днес е неразбираемо, а ако бъде срещнато – наричано провинциализъм, демодираност и неуместна патетика.

Връзката между училището и родителите, изпълнена с доверие, емпатия и уважение още в далечните години на  Възраждането, се разкъса болезнено и остави трайни и негативни последици за цялото общество. Връзката учител-ученик е загубена, но в констелацията на българското училище, мястото и е превърнато в черна дупка, която изсмуква позитивната емоционална енергия и на двете страни.

Загубил усещането си за базисна сигурност и нравствени ориентири в семейството и училището, днешният ученик е съпътстван от повишена тревожност, усещане за изначална несправедливост и екзистенциална безпътица. Доверчив по природа, юношата е превърнат в циничен скептик и бунтар без кауза.

Агресивно атакуван от материални предложения, поставен в ситуация на постоянни избори, повечето от които безполезни и дори опасни, той расте неудовлетворен от себе си, с ниска самооценка и висока тревожност, които рефлектират в психосоматични проблеми – наднормено тегло, високо кръвно налягане, главоболие, диабет. Появиха се екзотични доскоро психологически диагнози като хиперактивност и аутизъм, а училищната невроза,  паническите разстройства, депресивните състояния, социалната фобия и хранителните разстройства са често срещани явления. Девиантното поведение – ранна употреба на алкохол и наркотици, полов живот в крехка възраст, проституция на малолетни, агресивно поведение в училище, кражбите, агресивни действия срещу учители, притежание на оръжие, както и убийствата, извършени от и на съученици спряха дори да възмущват обществото ни, неспособно да се противопостави адекватно на проблемите. Зачестиха случаите на суицид сред младежите в непълнолетна възраст.

Любопитен и откривател, младият човек е потопен в информационно море, което предопределя бързата загубата на интерес към познанието, макар на пръв поглед да владее успешно виртуалното пространство. Информационното изобилие, което не е равно на знание, придобито чрез опита го превръща в постоянен безцелен обитател на социалните мрежи и транслатор на чужди мисли, лишавайки ежедневието му от разнообразие. С налагането на новия вид общуване се появи се и нова заплаха – виртуална вербална агресия.

Открил много нови възможности, младият човек взема решение, което не винаги е негово - да заминеи да получи образование в чужбина. Повечето млади българи вярват, че чуждите университети дават по-голяма възможност за реализация и по-добри условия на обучение, което не винаги е коректно и финансово обусловено.Изборът да напуснат своята родина, да бъдат далеч от семейството и приятелите си, за да учат или работят в друга държава е колкото полезен за социалното им развитие, толкова и криещ опасености за психичното здраве.   Младите хора са  свободомислещи и отворени за света. Жадуват да учат нови неща и да постигат успех в различни сфери на живота, но откъсването от семейството и сигурната среда, която то дава, увеличава усещането за базисна несигурност. Трудната реализация след завършване на висшето образование, резултат на икономическата криза засилва степента на тревожност.  

Плашещо е  видимото избледняване на едно основно и като че ли вечно качество на младия човек – идеализмът. Прагматизъмът сред 16-17 годишните е плашещ. Прагматизъм, който не се основава на рационален избор, а на повсеместната бездуховност, лишила младите хора от красотата и успокояващата сила на вярата, вярата в универсални ценности като – родина, дом и семейство, приятелство, любов, изкуство…

Ако се опитаме да направим един обобщен психологически профил на съвременния ученик ще стигнем до извода, че той има висок интелектуален потенциал, но често е несигурен и объркан. Причините за това не са у него. Острите социални противоречия  и нетолерантността на  среда са в основата на болезнената му несигурност. Обществото ни, макар и изповядващо европейски ценности, трудно се разделя с ирационални, непотребни и отживели  нагласи и представи. Различността е все още лукс, който жестоко се наказва дори и в по-големите градове. Доста от учениците се люшкат мажду апатията и болезнената амбициозност, между стремежа към личностно развитие и себеутвърждаване и страха от релационна агресия и социална изолация. Като правило на младия човек му липсва търпение и способност за концентрация…Но тези черти в някаква степен винаги са били присъщи на младостта. Като цяло младите хора са асертивни, отстояват себе си и търсят възможности за еманципация. Всеотдайни, ентусиазирани и съпричастни, те участват с радост в благотворителни каузи. Толерантни са към различните социални групи, но лесно стават жертва на псевдопатриотични призиви, предвид младостта и искреното си родолюбие.

Уважаеми, колеги. Днес, повече от всякога младите хора имат нужда от пробуда. Имат нужда от истински авторитети, на които да вярват, от които искрено да се възхищават, на които да се стремят да потвърждават. Не медийно натрапени квази лидери, а будители, на които децата ни да се уповават. Учителите са и остават тази непреходна морална величина, на която децата ни могат да се доверят и да продължат да вярват, да вярват, че светът е гостоприемно място, в което спасението дебне навсякъде.

           


Релаксация. Успокояваща музика

eros-psyche

Музиката е език на душата. Релаксиращата музика може да ни помогне да отидем в спокойно кътче вътре в нас, недостъпно за стрес и проблеми от бита и така да разсее потиснатостта ни. Може да слушаме музиката, докато шофираме и като фон по време на работа. Тя е и отличен фон за различните техники на  релаксация, прогресивната мускулна релаксация и насочената визуализация. Музиката е един от най-издържалите проверката на времето метод за отърсване от напрежението и притесненията. Ако използвате музика за релаксация, изберете истински релаксираща музика, а не стимулираща или емоционално наситена. Използвайте SD плейър, касетофон или уокмен, особено ако не искате да пречите на околните.