Категория Архив: ЕЗИК МОЙ …

На днешния ден е роден А. П. Чехов

А._П._Чехов

Антон Чехов в писмо съветва брат си Николай как да бъде културен и ерудиран, за да отговаря на таланта си и да се чувства уютно сред артистичното общество, в което се движи.

“Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна.

Уверявам те като твой брат и като приятел, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам добрите ти качества, както познавам петте си пръста. […] Имаш само един недостатък и погрешността на твоята позиция, твоето нещастие и твоето неразположение на стомаха се дължат изцяло на него. Това е твоята пълна липса на култура. Прости ми моля те, но veritas magis amicitiae*. Разбираш, че животът има своите условия. За да се чувства удобно сред образовани хора, за да бъде като у дома си и щастлив с тях, човек трябва да бъде образован до определена степен. […]

Културните хора трябва според мен да отговарят на следните условия:

1. Те уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, учтиви, отстъпчиви… Не правят скандал заради едно чукче или изгубена гумичка; когато живеят с някого, не смятат, че правят това от любезност, а когато си отиват, не казват: с вас не може да се живее! Те прощават и шума, и студа, и прегорялото месо, и шегите, и присъствието на външни хора в техния дом…

2.  Те не симпатизират само на просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П.., да платят образованието на братята им  и да купят дрехи на майка им.

3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.

4. Те са честни  и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателите и ги поставя в по-низша позиция в очите на говорещите. Не се преструват, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. […] От уважение към ушите на другите те по-често мълчат, отколкото говорят.

5. Те не омаловажават себе си, за да търсят съчувствие. Не си играят със струните на сърццата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги използват. Не казват „Аз съм неразбран.” или „Аз съм вече непотребен.”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив…

6. Не притежават плитка суетност. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменистости, здрависването с П., слушането на възторзите на случаен наблюдател на киноспектакъл, популярността в кръчмите… […]

7. Ако имат талант, те го уважат. За него жертват останалото – жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си.

8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си; да дишат лош въздух; да върят по наплют под […] Не търсят интелигентност (у човека до себе си), която се проявява в непрестанно лъгане. Те желаят, особено ако са артисти, свежест, елегантност, човечност  […] Не лочат водка по свяко време на деня и нощта; не душат около шкафовете, защото не са прасета и знаят, че не са. Пият, само когато са свободни, с повод… Защото искат mens sana in corpore sano**.

И така нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от нивото на твоето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на Пикуик”*** или да си научил монолога от „Фауст”…

Необходима е непрекъсната работа, ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… Ела при нас, разбий шишето с водка, легни и чети… Тургенев, ако желаеш, който не си чел.

Трябва да се откажеш от твоята суетност, ти не си дете… ще станеш на тридесет скоро.
Време е!

 

 

163 години от рождението на Вазов

images

Вазов е нашето всичко.

Името му е почти синоним на България. Трудно е да говорим за Вазов, без да споменем родината си, както и да говорим за Нея, без да споменем Него: патриарха, академика, белетриста, поета, бащата на народа и сина на България – Иван Вазов. Нему дължим отечеството си, такова, каквото познаваме и обичаме, такова, каквото помним, от което се възхищаваме и за което всеки от нас има кътче, запазено в сърцето си. Езикът ни е вазовски. По вазовски общуваме, мислим и чувстваме. Той е нашият Омир, Херодот, Пушкин, Волтер и Юго заедно.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на  търговец и истинска възрожденска майка, в което на почит са строгият ред, патриархалноста и родолюбието. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов и на общественика Борис Вазов.

Живее и твори в Румъния, Берковица, Пловдив, Одеса; владее руски, турски, гръцки, румънски, френски, немски; разработил изцяло жанровата система на българската литература; автор на първия български роман – “Под игото”, превърнал се в библия за всички българи, на емблематични произведения за всеки българин като: “Аз съм българче”, “Епопея на забравените”,”Българският език”,”Немили-недраги”, “Чичовци”,”Питат ли ме дей зората”, “Иде ли”,”Не се гаси туй що не гасне”,”Новото гробище на Сливница”,”Отечество любезно”,”Тих бял Дунав”…

Вдъхновен родолюбец, докоснал се до най-скритите места в България, опознал до дъно българския език и дал  вечен живот най-красивите му думи, обезсмъртил много български герои,успял да почувства всенародната любов и признателност,  през 1921 г. умира от разрив на сърцето в София. Поклон пред Патриарха на България!

 

 

България коленичи пред подвига на Ботев

index

“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.” Христо Ботев

Христо Ботев е най-яркият изблик на българския дух, най-магичното обаяние на българското Слово, най-вълнуващата легенда на българските хроники. Народната памет, пазеща спомена, отказва да приеме историческите факти от живота му и изплита своята/неговата баладично-фантазна песен за юнака „потънал в кърви”, останал завинаги да ”лежи там на Балкана” Тя извайва националния мит, в койтоБотев живее най-истинския живот – вечния. Ботевото име е символ на това как Словото става История и Историята – Слово.

Христо Ботьов Петков е герой, революционер, поет и публицист, роден на 6 януари в град Калофер. Дадено му е името на Спасителя. Учи в Карлово, Калофер и Русия. Връща се в Калофер като учител. Заминава за Румъния и попада сред  революционната българска емиграция. Учител е в Александрия и Измаил.  Пише във вестниците на Л. Каравелов  „Свобода“ и „Независимост“. Издава вестниците:Дума на българските емигранти”,  „Будилник“ , “Знаме и “Нова България.Секретар е на БРЦК. Учител е в българското училище в Букурещ. “. Сключва граждански брак с Венета Рашева.На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка.Със Ст. Стамболов издава единствената си стихосбирка Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”.

През май 1876 г.Ботев организира чета и  става неин войвода. Качва се с четата на кораба Радецки, заставя капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг при Козлодуй и се отправя към Балкана. Четата води  боеве с преследващите я османски потери. На 1 юни 1876 година е последният тежък бой, в който куршум пронизва Ботев във Врачанския Балкан.

Къде е лобното място на поета? Чий куршум го е улучил – вражески или предателски? Умира ли Ботев на Вола? На тези въпроси отговор дава единствено Песента, неговата Песен, в думите на която намират покой героите на България.