Проф. Иво Христов: Има враждебен тип култура към компетентността

4CDCCBD9-1B5C-484C-8D46-A456F2280BFB

източник: Фейсбук страницата на проф. Иво Христов
„Опозицията в българския парламент не може да направи почти нищо, защото мнозинството блокира всяка инициатива, отказва да чуе какъвто и да е аргумент, а системата е такава, че 51% е повече от 49%”, откровено сподели с пловдивчани народният представител от гражданската квота на „БСП за България” проф. Иво Христов. Верен на принципа си да казва истината, той повече от два часа отговаряше на въпросите на своите избиратели от пловдивския район „Тракия”. „Парламентът е място за политическа и експертна битка, за сблъсък на идеи и аргументи, но у нас липсата на политически идеи се замества с крясъци, викове, скандали и диктат на мнозинството. Затова наблюдаваме блокаж на законодателните инициативи на опозицията”, продължи професорът по социология на правото. Дори и да не се приеме един нов закон, по думите му, това не е фатално, защото българското законодателство на хартия не е лошо, но не се изпълнява. По-страшното, според него, е, че експертният потенциал на страната е изчерпан, а нещата ще стават по-зле, защото има враждебен тип култура към компетентността. „Минималното количеството експертност се свива и имам чувството, че това е съзнателно търсено. Човек, който излиза с аргументация и знания, среща мощна враждебност и остра реакция от типа „Ти пък си много ‘убав”, обясни пловдивският народен представител.

За сбъркания модел на управление
„Няма да се оправят здравеопазването, образованието, културата, социалното осигуряване, пенсионното дело, защото има изначално сбъркан модел. Тези сфери са свързани и няма как едната да е добре, а другата – зле”, категоричен бе той и даде примери. За периода 2007 -2017 г. финансирането на здравната система се е увеличило 4-5 пъти, но нищо не се е променило. На какво основание само в София има 54 частни клиники, а в застрашената от закриване врачанска окръжна болница функционират няколко частни? „Основанието е: приватизираме ползите, национализираме загубите”, посочи депутатът. Той обясни, че системата на здравеопазването е абсолютно деформирана, защото изначално е опорочена с обявяването й за търговска сфера, с превръщането на болниците в търговски дружества, а здравната грижа в търговска дейност. Парите следват пациента, същото е в системата на образованието, където парите следват ученика, респективно студента. В България има 57 университети, а броят на завършилите абитуриенти е равен на броя на постъпилите във ВУЗ студенти. Логично качеството на образование пада непрекъснато. Около едно висше училище са се навързали цяла дузина бизнеси, които паразитират от държавната субсидия. Всеки опит да се промени тази порочна система е обречен, стана ясно от думите на проф. Христов. Той подчерта, че цялата сфера на образованието е абсолютно несвързана с нуждите на обществото и се спря на структурата на българската икономика, която определи като икономика на примитивно развиваща се страна. „Икономиката на отвертката и икономиката на смяната на мръсни чаршафи, наречено туризъм, не могат да създават развита страна, те създават прислуга”, акцентира професорът и заключи „Каквато ти е икономиката, такова ти е здравеопазването, такова ти е и образованието. Вкарани сме в такъв коридор от възможности преди 30 години”.

За Балканите и ЕС
„В Европейския съюз върви голяма претрансформация, концентрация и събиране на страните-основателки”, анализира проф. Христов и прогнозира, че след 10 години Съюзът ще бъде коренно различен. Той предвижда дълбока вътрешна интеграция на първите държави-учредителки на ЕС, а останалите ще оформят хлабава периферия, в която попадаме и ние. Поради тази причина България е изправена пред много неприятната ситуация – непроизвеждаща икономика и обезлюдена територия, през която минават четири от петте стратегически коридора, затова и много важна. Демографската криза за българския държавотворен народ е катастрофа и все по-често ще ставаме свидетели на тежки цивилизационни търкания с циганското население. „Върви мощен инерционен процес на деградация. За да бъде овладяно положението, трябват силна воля и системен труд. Не виждам такива!”, каза проф. Христов. По думите му вътрешните проблеми в България са резултат от външни фактори – така е било и така ще бъде. Болката на проф. Христов е, че българското общество не се съпротивлява, защото му липсва политическа култура и критично мислене, а оттам и лесно се манипулира. „Лимитът на тази система на политическа манипулация е изчерпан. И това е лъч надежда”, каза проф. Иво Христов, преди да представи на аудиторията и геополитическия си анализ. Последните събития в Украйна начело с афериста Саакашвили, той предвиди преди три седмици. Обясни, че следващите два месеца за Русия ще бъдат тежки и драматични. Спря се на Китай и речта на Си Цзинпин от същия ден пред 19 конгрес на Китайската комунистическа партия с акцент върху целта за преориентиране на икономиката към вътрешното потребление. Той изясни и защо Турция демонстрира собствено поведение. „На България бъдещето е на прифронтова държава”, смята проф. Христов.

Регентството на Нинова или как БСП бе подчинена на „Козяк”*

1111

В Светото писание е казано, че по делата ще ги познаем и затова няма да се спираме на подробна фактология, издаваща връзките на председателя на БСП с митичната софийска улица „Козяк”. Всеки, който желае, може да се върне назад до управлението на Иван Костов и да достигне с лекота до днешното узурпиране на БСП от проамерикански кръгове, които правилно съзряха в лицето на Нинова точния човек за изпълнение на поставената задача, а имено разцепването на БСП и минимизиране на  ролята на партията в обществено-политическия живот на страната.

Кого обслужва всичко това е ясно. Ясно е също, че на въпросната „улица” не й е необходим силен политически субект, който би имал възможност да претендира за властта, особено ако няма ясно изчистена проамериканска ориентация.  Не дай Боже в него да има кръгове, които изначално да оспорват подобна ориентация. Ако излезем извън предела на политическата демагогия, ще забележим, че темите, засягани от БСП и ГЕРБ през последните месеци са в почти пълен синхрон, като се различават само в нюансите – изборно законодателство, антикорупционен закон, шуробаджанащина и други подобни, обитаващи рамките на един интелектуален канал, сякaш всичко друго наоколо е един прекрасен нов свят. Ограничаването на нашето политическо мислене до границите на налагания мейнстрийм вече е в ход. Може би, единственият останал, не изцяло подчинен на този мейнстрийм политически субект се оказа БСП. Това  подписа смъртната присъда на столетницата, която, за разлика от останалите недоносчета на прехода, прояви неочаквана устойчивост. И така  бе даден старт.

Мнозина фактори в БСП смятаха, че с избора на Нинова я назначават за регент, който временно ще ръководи до преконфигурирането на силите. Те така и не осъзнаха, че всъщност назначават регент на  отвъдокеанския интерес, чиято  задачата е да изпълни една от емблематичните цели на партията на своя първопроизход – СДС.  Да изиграе ролята на Ликвидатора. Началото на това бе поставено с „нежния опит” за демократизация на политическата ни система чрез проект за мажоритарни промени в изборния кодекс, натресен на БСП от „външни експерти”. Защо Нинова с такъв плам настояваше именно БСП да внесе такъв, още не е ясно.  Категорично ясно е обаче, че предложеният проект обслужва единствено интересите на ДПС и ГЕРБ. В тази посока се изказаха и почти всички български експерти по темата. По точка първа от съсипването на БСП обаче Нинова срещна сериозен вътрешен отпор. Проектът едва премина през Националния съвет, но пък това роди точка втора от плана  – създаването на изкуствени разделителни линии в партията. Неподкрепилите видимо пагубния за БСП проект се оказа, че не чуват гласа на хората, че не са демократи, че обслужват статуквото. По-късно по същия начин противниците на червеното антикорупционно законодателство бяха заклеймени като противници на борбата с корупцията и съучастници на паралелната държава. После дойде умишленото  разделение  на стари муцуни и млади юпита, на привъженици на колаборация с ГЕРБ и върли антиГЕРБери, на просяци и милионери. След всяко затишие от поредното  противопоставяне Нинова бързо раждаше следващо в медиите. Но беше нужно нещо по-грандиозно, по-сакрално и по-публично.

Такова бързо се появи на дневен ред. В естествен порядък и по ирония на съдбата, третата точка от съсипването на БСП се оказа най-висшия институционален орган на столетницата – нейния Конгрес. Какво по-грандиозно, по-зрелищно, по-сакрално и по-удостоено с внимание събитие за публичното самоубийство на БСП, ако не – собствения й най-висш форум. Наистина, ирония на съдбата. Когато партията е раздирана от невиждани по сила и по тематика противоречия, когато Националният съвет е разделен на две половини, когато публичният образ на БСП става все по-нечистоплътен, Нинова свиква Конгрес, на който всичко това, подобно на модно прет-а-порте, да бъде демонстрирано на българската общественост. Даже и тези, които не чули какво става в БСП да могат да разберат. Кръговете да се сблъскат още по-ожесточено и да настъпи и фактическото разделение на „мои и чужди”. Да се бетонира още по-силно местната колониална управа в лицето на ГЕРБ. Кого обслужва този Конгрес? Нинова, ГЕРБ….и разбира се „Козяк”.

Ако анализираме изказванията на председателя на БСП, ще видим, че там е препълнено с високопарни нищо незначещи слова като демократизация, свобода, народа, хората, социалистите и много други клишета на войнстващия популизъм. Даже от Конгреса на партията изчезна Живковия президиум, на който се позиционираха величията, а конгресния мизансцен на последното заседание бе издържан в стила на американско комедийно „one man” шоу. Ако обаче следим историята добре, ще видим, че когато кураторите на Нинова от „Козяк” говорят за демокрация, свобода и права обикновено  следват бомби. А такива в БСП несъмнено ще има.

* На ул.”Козяк” се намира Посолството на САЩ в София

 

Символният травматизъм на Коренелия Нинова

КН Б2015

Hollywood entertainment…

В политическата кариера на Корнелия Нинова се наблюдава една устойчива тенденция. Травматизмът буквално доминира кариерното й израстване и се проявява в същностните за нейните амбиции моменти. С бърза проверка за изображения на търсачката Google изскачат една дузина снимки, запечатали инцидентите й от последните пет години. Кадрите показват Нинова със счупена ръка на конгрес. Стиснала зъби и преодоляла болката от фрактурата, тя е водещ на висшия партиен форум в НДК. Аплодисментите за стоицизма й не закъсняват, защото заседанието е едно от най-напрегнатите – избор на председател на БСП. Осъзнавайки, че няма шансове тогава, Нинова изтегли кандидатурата си, а столетницата оглави Михаил Миков.

Други паметни снимки са запечатали социалистката с превръзка на окото на Бузлуджа 2015.  Пиратският бинт не е причина да се скрие от парещите лъчи на слънцето. НЕ! Поляната концентрира многохилядната любов на родните социалисти и да се потопиш в нея е далеч по-важно от предупрежденията на лекарите. Тази саможертвена готовност да загуби зрението си, но да спази лявата традиция, не може да остане незабелязана. Какъв характер само, нали? Следва микс от възхищение и преклонение пред “образа на фаталната злополука”.

Със счупен пръст на крака, но на висок ток, „мъжкото момиче” Нинова връща мандата на Плевнелиев през декември 2016 година. Информацията е официално подадена от „Позитано” 20. Като причина за контузията изтъкват „ набождане след стъпване в необезопасена шахта”. Колоарният слух обаче е друг –  самонараняване в пристъп на ярост и ритник в камината на собствения й дом. Фактологията няма значение, макар да е подменена. Публиката е хипнотизирана от свръхчовешката воля на соцлидера.

Какво да кажем за автомобилните катастрофи на Нинова през последните месец – два. Откакто се обяви за борец срещу паралелната държава, ПТП –ата са част от битието й на народен трибун. Поразен от първия пътен инцидент е вратът –  резултат от камшичен удър с 20 км/ч на колата, в която пътува „червената” дама! Втората катастрофа логично връща шийната яка на заздравялата и позабравена от публиката травма. Ретроспекцията е идеален похват за сюжетната линия в контекста на предстоящ конгрес. Видът на травмата й е буквално , но и банално наситен със символика. Драматургията около този анатомичен орган има дълбоки фолклорни корени. Затова и много лесно поражда асоциации, подплатени с подсказани от „Позитано”20 риторични въпроси. Кой иска „главата” на Нинова? Защо се случва това на смелата „ездачка”? Ще бъде ли „прекършен” куражът на жената  воевода? Случайни ли са тези инциденти с нея в този момент на война срещу „свои и чужди”?

Няма случайности, разбира се. Даже се наблюдава тревожна тенденция и то в жанра на американската продукция „Да разлаеш кучетата”. Този филм гледаме сега на българската политическа сцена. В главната роля е Корнелия Нинова под вещата режисура на „Козяк”. Травмите са кинематографичен ефект за предизвикване на съчувствие, емпатия и състрадание в публиката. Имат и сюжетоорганизираща функция като елемент в героизацията на образа. Високо платеният медиен макияж се грижи да скрие истината под дебелите пластове грим. Hollywood entertainment! Естетиката в града на седмото изкуство допуска всяка творческа интенция – от обикновена катастрофа до умел самоатентат. Героинята е решена на всичко…

Снимка 24 часа