Tag Архиви: българия

KОЙ НАТИСКА КОПЧЕТО, ДРУГАРКО?

New Image

Кой натиска копчето? Този фундаментален въпрос прозвучава тази сутрин в ефира на обществената телевизия. Зададе го Георги Гергов в студиото на Иво Никодимов. Обикновено сайтове и агенции си пълнят съдържането от сутрешните блокове. Не и този път! Настъпи оглушително мълчание. Не, защото въпросът изстреля лидерът на социалистите в Пловдивска област! Не, защото Гергов е бивш съратник на Нинова и с неговата подкрепа тя беше избрана начело на социалистическата партия. Не! Нито един журналист (с малки изключения, но без главния акцент) не написа дописка, защото в своето интервю пловдивският бизнесмен даде отговор на въпроса. Даде го по метода на описанието, индиректно, но за всеки асоциативен и средно интелигентен ум стана ясно.
Той посочи дефицитите на столетницата, които обаче Корнелия Нинова нарича „промени”. Социалист №1 в града на тепета заяви, че лидерката обезглави знаещите и можещите, а в парламентарната група няма нужното качество на експертиза. Той обясни и защо политическото ръководство има този състав на безлични персони, непознати дори в редиците на БСП. Каза го по своя си начин: „Политбюро генерира най-важните решения и позиции на партията! Затова в него трябва да влизат авторитетни партийни кадри. Да ме извиняват младите другари…”.
Да припомним, че Изпълнителното бюро е личен избор на председателя. Назначаването на „фигуранти” в него улеснява лидера да прокарва собствените си идеи, виждания и предложения. Включването на силни и ярки партийни дейци в ръководството предполага съпротива срещу неприемливи решения. Вместо да губи енергия в убеждаване, дискусия и спорове, Нинова си осигури комфорт на „партийния”  Олимп по сталинския начин „Неть человек, неть проблем”. Тя “прегази” и Конституцията, за да бъде „най-личният” опозиционер от трибуната на Народното събрание. Сега Нинова няма конкуренция от гледна точка на ораторския и експертен потенциал, какъвто безспорно притежават Ангел Найденов, Михаил Миков, Георги Божинов, Атанас Мерджанов и Янаки Стоилов. В този смисъл Гергов пак беше прав! Като количество депутатите социалисти в 44.НС са повече, но това не ги прави качествена опозиция. Оказа се, че дори законопроектите на левицата, с които се хвали Нинова, се пишат от външни адвокатски кантори. И дори не се дебатират в органите на БСП, а с процедурни номера се прокарват без кворум в Националния съвет. Темата с авторството на законите е много важна, защото в България няма юридически регламент за лобизма. Недоумение предизвиква предпочитанието на Нинова да се довери на частни адвокатски кантори, вместо на безспорни правни капацитети в БСП от цялата страна. И тук Георги Гергов отново беше прав! По думите му този едноличен подход на лидерката е неприемлив за партията на Благоев, известна с колективния си дух. „Прегръдките с народа са само за пред камерите, иначе структурите са изолирани”, каза председателят на ОбС на БСП – Пловдив и попита: „Къде са обещаните допитвания до низовите организации?”.  И пак Гергов  беше прав, защото всеки среден наблюдател вече е регистрирал, че Корнелия Нинова е чисто и просто медиен образ, който трябва да бъде наложен, за да изпълни определени задачи. Налагането означава две неща – медиен комфорт и имидж на борец за справедливост. Първото е очевадно, второто минава през определени ситуации. Една от тях е челен сблъсък с Георги Гергов – благодатна почва за експлоатиране на темата за паралелната държава. На българина му дай виновник за „калпавото дередже” и ще забрави дори собствената си история. На това разчитат и имидж мейкърите на г-жа Нинова. А лека катастрофа, шийна яка и двуседмичен болничен са шанс от съдбата. Докладът, който дефинира Русия като заплаха, ще се гласува и без нея. До момента тя не е коментирала нищо във връзка с него, което изглежда доста подозрително. Нинова не пропуска и най-малката възможност да извлече политически дивидент от всеки конкретен случай. Предвид мощното русофилско настроение на българския народ, едва ли би пропуснала такава златна опция? Тогава? Тогава идва логичният въпрос на Георги Гергов – кой натиска копчето? Нито един политик не е имал смелостта, камо  ли дързостта да го зададе. „Аз съм партиен човек. Обичам България. Ако се наложи, ще вадя кестените..”- каза Гергов. Затова днес се умълчаха медиите. От „Позитано”20  също мълчат. Вероятно осъзнават, че отговорът на въпроса „Кой натиска копчето?” е драматичен. Човекът, който го зададе, не е случаен. Освен всичко, той е почетен консул на Русия у нас.

Доц. Мурджев: Български въоръжени сили няма да участват в Сирия

IMG_8253

Участие на български въоръжени сили в Сирия не бива да се допуска и това е позицията на БСП в парламента, каза на пресконференция днес пловдивският народен представител доц. д-р Красимир Мурджев. По думите му страната ни може да се включи с хуманитарна помощ и медицински екипи, но не и в бойни действие. Страната ни вече е въвлечена в конфликта чрез емигрантската вълна, но има действащ щаб, който следи ситуацията професионално, стана ясно от думите му. Възможностите на България са ограничени, но ЕС уверява, че при нарастване на бежанската вълна ще бъдем подпомогнати, посочи БСП депутатът. По думите му капацитетът на България за приемане на бежанци от размирна Сирия е 6 000 души. Засега не е изчерпан, търсят се и възможности за осигуряване на още сгради, в които да бъдат настанени сирийски граждани, съобщи доц. Мурджев.

163 години от рождението на Вазов

images

Вазов е нашето всичко.

Името му е почти синоним на България. Трудно е да говорим за Вазов, без да споменем родината си, както и да говорим за Нея, без да споменем Него: патриарха, академика, белетриста, поета, бащата на народа и сина на България – Иван Вазов. Нему дължим отечеството си, такова, каквото познаваме и обичаме, такова, каквото помним, от което се възхищаваме и за което всеки от нас има кътче, запазено в сърцето си. Езикът ни е вазовски. По вазовски общуваме, мислим и чувстваме. Той е нашият Омир, Херодот, Пушкин, Волтер и Юго заедно.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на  търговец и истинска възрожденска майка, в което на почит са строгият ред, патриархалноста и родолюбието. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов и на общественика Борис Вазов.

Живее и твори в Румъния, Берковица, Пловдив, Одеса; владее руски, турски, гръцки, румънски, френски, немски; разработил изцяло жанровата система на българската литература; автор на първия български роман – “Под игото”, превърнал се в библия за всички българи, на емблематични произведения за всеки българин като: “Аз съм българче”, “Епопея на забравените”,”Българският език”,”Немили-недраги”, “Чичовци”,”Питат ли ме дей зората”, “Иде ли”,”Не се гаси туй що не гасне”,”Новото гробище на Сливница”,”Отечество любезно”,”Тих бял Дунав”…

Вдъхновен родолюбец, докоснал се до най-скритите места в България, опознал до дъно българския език и дал  вечен живот най-красивите му думи, обезсмъртил много български герои,успял да почувства всенародната любов и признателност,  през 1921 г. умира от разрив на сърцето в София. Поклон пред Патриарха на България!