Tag Архиви: герб

Конгресът на БСП през погледа на левите политолози и анализатори

49

Доц. д-р Татяна Буруджиевя, за БНТ: Конгресът беше свикан, за да може да скандира Нинова

По принцип една опозиция във всяка демократична държава се стреми да покаже алтернатива и това, че тя може да управлява. Това съвсем не означава предсрочни избори. Може със серия от искания за оставка на правителството да внушиш, че има криза, но шанс да спечелиш такива избори нямаш. Ако няма реална обстановка за промяна, много трудно това може да се постигне само с кампании. Не можеш да свикаш цял конгрес, за да задължиш депутатската си група да внесе такова нещо.

Конгресът беше свикан, за да може да скандира Нинова, а не БСП. За първи път има агитка, която през цялото време е готова да си скъса ризата и да вика Нинова. За първи път има лидер, който смята, че различното мнение, което се изразява в критика срещу него, означава критика на партията.

Доц. д-р Мария Пиргова, leaderstoday.eu: Реакцията на ГЕРБ е най-голямата подкрепа за Нинова

В този конгрес БСП не предложи своето намерение за власт на лявото в България. Това разминаване се почувства на всички нива в партията. К.Нинова трябваше на този конгрес да обяви своите намерения за предсрочни избори след българското председателство. Това очакваха хората на БСП.Тя не го направи и това остави залата в недоумение и празнота. Лидерът на БСП отделя много по-голямо политическо внимание на вътрешната си опозиция, която нито има управление на БСП, нито в парламентарната група на партията. В случая вътрешната опозиция може да служи само за оправдаване на слабостта на ръководството. Г-жа Нинова и Изпълнителното бюро на БСП показват безсилие да дадат идеи за нови предизборни политики.. Реакцията на ГЕРБ легитимира заседанието на конгреса на БСП. Това е най-голямата подкрепа на ГЕРБ за настоящия лидер на БСП и за самата БСП. На такава подкрепа никой в левицата не се е надявал. Ако нямаше такава истерична реакция от Б.Борисов и Цв.Цветанов, конгресът на БСП щеше да виси във въздуха.

Доц. д-р Борис Попоиванов, leaderstoday.eu: Да си истински лидер – значи да си лидер и на несъгласните с теб

Нинова, в своя стил, избърза и взе инициативата: „Щом искате конгрес, ще си го получите“. Получиха си го. Ръководството може да бъде доволно от пожънатите овации. То не отчита обаче няколко обстоятелства. Първо, дилемата „всички ние избраните и подкрепените“ срещу „вие деветимата, които представлявате само себе си“ е доста неубедителна, защото зад тия деветимата също има избори, гласове и подкрепа,поне толкова демократична, колкото зад другите. Второ, защото лозунгът „път на младите“ се посреща въодушевено от онези, които са убедени, че на мястото на старите лица ще се настанят именно те. А не е възможно всеки недоволен от кадровото развитие в партията да получи всичко, за което е мечтал. Така ръкоплясканията в някакъв момент могат да утихнат. Опонентите на Нинова много искаха партията да каже на своята председателка „да, ама не“. Вместо това партията ѝ каза: „да, ама как“. Топката пак е у нея. А над Нинова виси голямата задача да научи, че да си истински лидер – значи да си лидер и на несъгласните с теб. Не мисля, че страницата е затворена. Получи се тактически успех. Опонентите на ръководството бяха хванати разединени и неподготвени. Засега толкова. Масата винаги е с по-силния, а силният на този етап е Корнелия Нинова На самия конгрес тя посвети далеч повече време и внимание на „вътрешната опозиция“, отколкото трябва. Атанас Мерджанов съвсем уместно отбеляза, че ако всичките проблеми на БСП се свеждат до тази „банда на деветимата“, да се приключи с нея и да настане всеобщ подем и хармония. Нещата не са толкова прости. Всъщност онова, което Нинова не постигна изцяло на конгреса, го постигнаха ГЕРБ и Цветанов – да легитимират БСП като реална и силна алтернатива на управляващите. Заседанието им и последвалата пресконференция звучаха агресивно и истерично. Не знам дали това е част от техния сценарий, но ако е така, това е доста глупав сценарий.

Боян Чуков, политически анализатор и бивш дипломат, коментар във Фейсбук: Скандиращите името на лидера са били гости на конгреса докарани с автобуси

„На един конгрес обявиха, че лидерът е размазал опозицията. Че лидерът се е бетонирал. Че в един момент залата е скандирала неговото име. Че при гласуването е сразил опозицията. В действителност конгресите изглеждат като батална картина. Като ги гледаш по телевизията или някой човек на лидера ти ги разказва…те изглеждат хубави. Като се приближиш виждаш, че фигурките на войниците са криви. Топовете са размазани. Конете изглеждат като магарета. От близо нещата въобще не са такива, когато ги гледаш отдалече. Тази констатация относно баталните картини я прави Гюстав Флобер в своето произведение L’Éducation sentimentale. От близо конгресът изглежда така: даже с подменени преброители, които са лоялни на лидера, реалните цифри (гласували, въздържали се и пропуснали да се явят на конгреса) при гласуването са- 350 на 300 гласа (в полза на лидера), което показва, че опозиционерите не са само 9 човека както бе обявено. Второ, при стартиране на гласуването…сред избраните и легитимни делегати са седнали депутати и гости на конгреса, които нямат право да гласуват…но са гласували, а лоялните преброители са ги преброили. Трето, скандиращите името на лидера са били гости на конгреса докарани с автобуси от 2-3 софийски села, на които са им поели разноските за двудневна екскурзия до столицата. Естествено, в залата те са скандирали по подаден сигнал. Като на манифестация. Написаното по-горе няма нищо общо с реални събития от преди няколко дни. Нито с конкретна партия. Защото ако все пак има такава партия, то тя е нереална.”

Калин Първанов, журналист , списание А-спекто: Действителното състояние на БСП е „Корнелий и владей“.    

Думата „конгрес“ в социалистическата партия е на път да се обезцени точно толкова, колкото и „социалистическа“. 173 от 782 избрани делегати (или близо една четвърт от всички) дори не си правиха труда да се явят. В дните преди форума от вътрешната опозиция се заканваха люто на Нинова. В крайна сметка оспориха само процедурно идеята ѝ как да се избира следващия лидер. От лобито на Нинова пък обявиха, че тя е спечелила поредната си лидерска битка. Всъщност спечели едно гласуване по дневния ред. Срещу нея нямаше никой. Честито! Колко стотин хиляди лева трябваше да похарчи БСП, за да препотвърди вече взето решение? Конгресът обсъди бюджета. Похвално. Но това означава ли, че всяка година приемането на държавния бюджет ще се предшества от конгрес на БСП? От партията се обявиха срещу плоския данък и за въвеждане на необлагаем минимум. Чудесно. Но нали това беше решено още на един от предишните редовни конгреси? Беше обсъдено с тревога и европредседателството на България. Ако бях на мястото на делегатите, повече щях да се загрижа за положението на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Впрочем конгресът номинира Сергей Станишев за пореден мандат начело на ПЕС. Отново – честито! Всичко останало е още по-познато. Конгресът беше предшестван от призиви на Стефан Данаилов за сплотяване около лидера. Ламбо го прави всеки път, независимо кой е лидерът и кой е поредният номер на конгреса. АраЛамбене му е майката! С него обаче не може да се скрие действителното състояние на БСП дори пред тези, които проявяват само мимолетен интерес. Както коментират фейсбук-зевзеци – явно положението там е „Корнелий и владей“.

 

Регентството на Нинова или как БСП бе подчинена на „Козяк”*

1111

В Светото писание е казано, че по делата ще ги познаем и затова няма да се спираме на подробна фактология, издаваща връзките на председателя на БСП с митичната софийска улица „Козяк”. Всеки, който желае, може да се върне назад до управлението на Иван Костов и да достигне с лекота до днешното узурпиране на БСП от проамерикански кръгове, които правилно съзряха в лицето на Нинова точния човек за изпълнение на поставената задача, а имено разцепването на БСП и минимизиране на  ролята на партията в обществено-политическия живот на страната.

Кого обслужва всичко това е ясно. Ясно е също, че на въпросната „улица” не й е необходим силен политически субект, който би имал възможност да претендира за властта, особено ако няма ясно изчистена проамериканска ориентация.  Не дай Боже в него да има кръгове, които изначално да оспорват подобна ориентация. Ако излезем извън предела на политическата демагогия, ще забележим, че темите, засягани от БСП и ГЕРБ през последните месеци са в почти пълен синхрон, като се различават само в нюансите – изборно законодателство, антикорупционен закон, шуробаджанащина и други подобни, обитаващи рамките на един интелектуален канал, сякaш всичко друго наоколо е един прекрасен нов свят. Ограничаването на нашето политическо мислене до границите на налагания мейнстрийм вече е в ход. Може би, единственият останал, не изцяло подчинен на този мейнстрийм политически субект се оказа БСП. Това  подписа смъртната присъда на столетницата, която, за разлика от останалите недоносчета на прехода, прояви неочаквана устойчивост. И така  бе даден старт.

Мнозина фактори в БСП смятаха, че с избора на Нинова я назначават за регент, който временно ще ръководи до преконфигурирането на силите. Те така и не осъзнаха, че всъщност назначават регент на  отвъдокеанския интерес, чиято  задачата е да изпълни една от емблематичните цели на партията на своя първопроизход – СДС.  Да изиграе ролята на Ликвидатора. Началото на това бе поставено с „нежния опит” за демократизация на политическата ни система чрез проект за мажоритарни промени в изборния кодекс, натресен на БСП от „външни експерти”. Защо Нинова с такъв плам настояваше именно БСП да внесе такъв, още не е ясно.  Категорично ясно е обаче, че предложеният проект обслужва единствено интересите на ДПС и ГЕРБ. В тази посока се изказаха и почти всички български експерти по темата. По точка първа от съсипването на БСП обаче Нинова срещна сериозен вътрешен отпор. Проектът едва премина през Националния съвет, но пък това роди точка втора от плана  – създаването на изкуствени разделителни линии в партията. Неподкрепилите видимо пагубния за БСП проект се оказа, че не чуват гласа на хората, че не са демократи, че обслужват статуквото. По-късно по същия начин противниците на червеното антикорупционно законодателство бяха заклеймени като противници на борбата с корупцията и съучастници на паралелната държава. После дойде умишленото  разделение  на стари муцуни и млади юпита, на привъженици на колаборация с ГЕРБ и върли антиГЕРБери, на просяци и милионери. След всяко затишие от поредното  противопоставяне Нинова бързо раждаше следващо в медиите. Но беше нужно нещо по-грандиозно, по-сакрално и по-публично.

Такова бързо се появи на дневен ред. В естествен порядък и по ирония на съдбата, третата точка от съсипването на БСП се оказа най-висшия институционален орган на столетницата – нейния Конгрес. Какво по-грандиозно, по-зрелищно, по-сакрално и по-удостоено с внимание събитие за публичното самоубийство на БСП, ако не – собствения й най-висш форум. Наистина, ирония на съдбата. Когато партията е раздирана от невиждани по сила и по тематика противоречия, когато Националният съвет е разделен на две половини, когато публичният образ на БСП става все по-нечистоплътен, Нинова свиква Конгрес, на който всичко това, подобно на модно прет-а-порте, да бъде демонстрирано на българската общественост. Даже и тези, които не чули какво става в БСП да могат да разберат. Кръговете да се сблъскат още по-ожесточено и да настъпи и фактическото разделение на „мои и чужди”. Да се бетонира още по-силно местната колониална управа в лицето на ГЕРБ. Кого обслужва този Конгрес? Нинова, ГЕРБ….и разбира се „Козяк”.

Ако анализираме изказванията на председателя на БСП, ще видим, че там е препълнено с високопарни нищо незначещи слова като демократизация, свобода, народа, хората, социалистите и много други клишета на войнстващия популизъм. Даже от Конгреса на партията изчезна Живковия президиум, на който се позиционираха величията, а конгресния мизансцен на последното заседание бе издържан в стила на американско комедийно „one man” шоу. Ако обаче следим историята добре, ще видим, че когато кураторите на Нинова от „Козяк” говорят за демокрация, свобода и права обикновено  следват бомби. А такива в БСП несъмнено ще има.

* На ул.”Козяк” се намира Посолството на САЩ в София

 

Георги Търновалийски остро разкритикува бюджетната прогноза на Община Пловдив

images (8)

„Когато не можем да съберем собствените си приходи, поемаме нови дългове” – това е философията на бюджетната прогноза, която ни предлагат управляващите от ГЕРБ в Пловдив. Позицията изрази заместник-председателят на Пловдивския общински съвет от БСП Георги Търновалийски. Той напомни на мнозинството, че ако администрацията си свърши работата по събирането на само 10 % от недоборите, няма да има нужда от нови заеми. Финансистът посочи, че внесеният документ изпълнява формално законови изисквания, но не почива на  основаната цел – бюджетната прогноза да е на програмна основа. Преписали сте указания на МФ само като текстовете, но не сте ги изпълнили по същество, репликира Търновалийски градоначалника, после се обърна към главната финансистка на Община Пловдив: „Как сте спазили изискването бюджетната прогноза да се състави въз основа на анализ на събираемостта? Какво да очакват гражданите, бизнеса и неправителствения сектор? Как ще бъдат изпълняван Общинския план за развитие?”. Поставените въпроси не получиха отговори.

Георги Търновалийски продължи с критиките, но те не бяха отчетени от управляващото мнозинство. Предложението не беше оттеглено, за да се преработи, и след второто „правилно” прегласуване, фискалната прогноза 2015-2017 бе нормативно закрепена от местния парламент с гласовете на ГЕРБ, Кауза Пловдив и двамата съветници от ДПС – Джамсет Джафер и Антон Карагьoзов. Резултатът е, че за пловдивската общественост остават загадка планирането на приходи и разходите, размер на европейско съфинансиране и работата на администрацията. Бюджетната прогноза 2015-2017, изработена и гласувана от мнозинство на ГЕРБ, не изпълнява основните цели на управление на публични финанси, в което задължително участват граждани, граждански организации и бизнес, обобщи финансистът на БСП Георги Търновалийски.