Tag Архиви: ДПС

Регентството на Нинова или как БСП бе подчинена на „Козяк”*

1111

В Светото писание е казано, че по делата ще ги познаем и затова няма да се спираме на подробна фактология, издаваща връзките на председателя на БСП с митичната софийска улица „Козяк”. Всеки, който желае, може да се върне назад до управлението на Иван Костов и да достигне с лекота до днешното узурпиране на БСП от проамерикански кръгове, които правилно съзряха в лицето на Нинова точния човек за изпълнение на поставената задача, а имено разцепването на БСП и минимизиране на  ролята на партията в обществено-политическия живот на страната.

Кого обслужва всичко това е ясно. Ясно е също, че на въпросната „улица” не й е необходим силен политически субект, който би имал възможност да претендира за властта, особено ако няма ясно изчистена проамериканска ориентация.  Не дай Боже в него да има кръгове, които изначално да оспорват подобна ориентация. Ако излезем извън предела на политическата демагогия, ще забележим, че темите, засягани от БСП и ГЕРБ през последните месеци са в почти пълен синхрон, като се различават само в нюансите – изборно законодателство, антикорупционен закон, шуробаджанащина и други подобни, обитаващи рамките на един интелектуален канал, сякaш всичко друго наоколо е един прекрасен нов свят. Ограничаването на нашето политическо мислене до границите на налагания мейнстрийм вече е в ход. Може би, единственият останал, не изцяло подчинен на този мейнстрийм политически субект се оказа БСП. Това  подписа смъртната присъда на столетницата, която, за разлика от останалите недоносчета на прехода, прояви неочаквана устойчивост. И така  бе даден старт.

Мнозина фактори в БСП смятаха, че с избора на Нинова я назначават за регент, който временно ще ръководи до преконфигурирането на силите. Те така и не осъзнаха, че всъщност назначават регент на  отвъдокеанския интерес, чиято  задачата е да изпълни една от емблематичните цели на партията на своя първопроизход – СДС.  Да изиграе ролята на Ликвидатора. Началото на това бе поставено с „нежния опит” за демократизация на политическата ни система чрез проект за мажоритарни промени в изборния кодекс, натресен на БСП от „външни експерти”. Защо Нинова с такъв плам настояваше именно БСП да внесе такъв, още не е ясно.  Категорично ясно е обаче, че предложеният проект обслужва единствено интересите на ДПС и ГЕРБ. В тази посока се изказаха и почти всички български експерти по темата. По точка първа от съсипването на БСП обаче Нинова срещна сериозен вътрешен отпор. Проектът едва премина през Националния съвет, но пък това роди точка втора от плана  – създаването на изкуствени разделителни линии в партията. Неподкрепилите видимо пагубния за БСП проект се оказа, че не чуват гласа на хората, че не са демократи, че обслужват статуквото. По-късно по същия начин противниците на червеното антикорупционно законодателство бяха заклеймени като противници на борбата с корупцията и съучастници на паралелната държава. После дойде умишленото  разделение  на стари муцуни и млади юпита, на привъженици на колаборация с ГЕРБ и върли антиГЕРБери, на просяци и милионери. След всяко затишие от поредното  противопоставяне Нинова бързо раждаше следващо в медиите. Но беше нужно нещо по-грандиозно, по-сакрално и по-публично.

Такова бързо се появи на дневен ред. В естествен порядък и по ирония на съдбата, третата точка от съсипването на БСП се оказа най-висшия институционален орган на столетницата – нейния Конгрес. Какво по-грандиозно, по-зрелищно, по-сакрално и по-удостоено с внимание събитие за публичното самоубийство на БСП, ако не – собствения й най-висш форум. Наистина, ирония на съдбата. Когато партията е раздирана от невиждани по сила и по тематика противоречия, когато Националният съвет е разделен на две половини, когато публичният образ на БСП става все по-нечистоплътен, Нинова свиква Конгрес, на който всичко това, подобно на модно прет-а-порте, да бъде демонстрирано на българската общественост. Даже и тези, които не чули какво става в БСП да могат да разберат. Кръговете да се сблъскат още по-ожесточено и да настъпи и фактическото разделение на „мои и чужди”. Да се бетонира още по-силно местната колониална управа в лицето на ГЕРБ. Кого обслужва този Конгрес? Нинова, ГЕРБ….и разбира се „Козяк”.

Ако анализираме изказванията на председателя на БСП, ще видим, че там е препълнено с високопарни нищо незначещи слова като демократизация, свобода, народа, хората, социалистите и много други клишета на войнстващия популизъм. Даже от Конгреса на партията изчезна Живковия президиум, на който се позиционираха величията, а конгресния мизансцен на последното заседание бе издържан в стила на американско комедийно „one man” шоу. Ако обаче следим историята добре, ще видим, че когато кураторите на Нинова от „Козяк” говорят за демокрация, свобода и права обикновено  следват бомби. А такива в БСП несъмнено ще има.

* На ул.”Козяк” се намира Посолството на САЩ в София

 

Три часа Орешарски, Местан и Станишев под медиен обстрел

310

Близо три часа продължи срещата на премиера Орешарски и лидерите на подкрепящите го партии с медиите. Форумът с мото „Открито управление” събра близо 200 журналисти, редактори и собственици на медии в НДК днес. Представителите на четвъртата власт бомбандираха с въпроси политиците, след като изслушаха търпеливо изложенията им. Срещата произведе няколко новини, които предстои да се доразвиват от ресорните министерства. Една от тях обяви председателят на ДПС Лютви Места, адресирана към малките селскостопански производители. Те могат да разчитат на гарантирана субсидия от 1250 евро без „зелени” задължения, увери лидерът на Движението. Защитата на българските сортови семена се очерта като предизборен ангажимент в кампанията на БСП за евровота. Лично президентът на ПЕС Сергей Станишев заяви, че не приема свръхрегулирането и припомни, че социалистите водиха битка за отхвърлянето на АСТА. Силна Европа – да, но там, където е необходимо, посочи червеният лидер.

Пловдивският акцент в срещата постави собственикът на местно електронно издание Антон Баев. Той попита премиера защо средствата за Пловдив от правителствената програма за развитие на регионите са нула. Пламен Орешарски коригира пловдивския журналист като обяви, че за града на тепетата  са отпуснати пари за изграждане на студентско общежитие, която не е нула.

Останалите теми бяха както общи с философски оттенък за посоки и „екзистенциални” връзка (Венелина Гочева и Илияна Беновска), така и конкретно лични като например „Защо намалихте бюджета на БНТ?” на Вяра Анкова, но имаше и откровено интригантски въпроси, целящи да провокират разногласия между лидерите на БСП и ДПС. Двамата обаче демонстрираха без притеснения различията си, като показаха, че фундаменталната цел на двете политически сили е една – икономически силна, институционално стабилна и солидарна България. Инструмент на тази цел е кабинетът Орешарски с двете си компоненти – програмата и личността на министър-председател, стана ясно от думите на Местан.  Той направи опит да се дистанцира от фигурата на Делян Пеевски в битието му на политик, реализирал десетки срещи с Цветан Цветанов, но остана неразбран в „блестящия си синтаксис”. Въпросът „Кой” отново отекна в залата, а парламентарната подкрепа на Атака беше другото питане, поставено с осъдителен тон. Сергей Станишев отговори с контравъпроса „Защо Атака не беше проблем за европейци, българи и медии, когато кабинетът на ГЕРБ беше подкрепен от партията на Волен Сидеров?”. После направи извода, че „зацикляме в двойни стандарти” и се обяви за сваляне на маските в българската политика. В последното стана ясно, че важна роля играят и представителите на четвъртата власт, които малко преди това заговориха за законодателни промени,  гарантиращи свободата на словото. Станишев и Местан изразиха готовност да внесат веднага в Народното събрание нужните законодателни текстове по отношение на медиите, стига да бъдат подготвени и одобрени от гилдията. Позицията обърка пишещите братя и някои настояха, че управляващите сами трябва да се справят, а други заявиха, че вече са депозирали определени предложения. Лъсна очевадната истина, че и медиите не искат закон, който да регулира отношенията в сектора, а предпочитат настоящия хаос, в които паричните потоци остават скрити, а собствеността още по-неясна.

За Украйна тримата политици бяха категорични, че ще защитават  правата на нашите сънародници там и ще отстояват българските бизнес интереси чрез ЕС.

Бисеров смени КОЙ със ЗАЩО. Аве, Ицо!

ЗАЩО

Най-актуалният, но изтъркан въпрос „КОЙ” вчера беше заменен със ‘ЗАЩО”. Човекът, който стана причина за новото въпросително местоимение в публичната риторика , е Христо Бисеров. В кратко съобщение от неделя вечерта пресцентърът на ДПС оповести, че той напуска ръководството на партията и парламента по лични причини. Знаковата фигура на функционера провокира множество словесни упражнения от познати медийни герои. От авангарда на протеста – денсъри, кришнари, капитал-и, анализираха в екстаз, че оставката му е резултат на техните действие. Същата висока оценка си дадоха и лицата от вчерашния ариергард, днес познати като ранобудна студентска младеж, „очарователна” в своя хипи дъх от американска комуна и революционно-реформаторски-герберски дух от родните жълти павета. Тия, ранобудните живеят в държава на благоденствието, гарантирана им от автономната университетска територия. Ще питате защо? Защото  „Секс, наркотици и рокендрол” не е заглавие на легендарния спектакъл, който характеризира една епоха и  времето, когато духът на свободата излиза от бутилката. „Секс, наркотици и рокендрол” е словосъчетание за буквалната ситуация зад стените на Алама Матер. Защо ли? Защото в найлоновите торби, които мили възрастни дами носят, помолени от анонимни благодетели да подкрепят младите, са засечени кондоми, амфитамини и водка. Автономията на Софийския ректорат забранява на ченгетата да проверят и обискират помещенията, ако нямат разрешение от ректора. В полицията има сигнали за случващото, но униформените са с вързани от закона ръце, докато професор Илчев не констатира, че се нарушава реда в повереното му Висше учебно заведение. Но той мълчи…Защо?

Христо Бисеров има много сериозна, чисто човешка причина да се оттегли от политическия живот, но съвременният протестърски манталитет не познава елементарна емпатия. Затова окупаторите, денсърите, капитал-ите са отблъскващи за болшинството българи, въпреки социологическата и медийна подкрепа, впрегнати да надуват рейтинга им.