Tag Архиви: Иван Шапкарев

120 години от рождението на вечната и свята Елисавета Багряна

На големите с любов

Елисавета Любомирова Белчева, известна с псевдонима си Елисавета Багряна, е родена на 16.04.1893 г. в София в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование получава в София. Следва една година пребивава със семейството си в Търново, където пише първите си стихове, когато е на 14 години. Там неин учител е Димитър Рашев – доведен син на Хр. Ботев. През 1908 г. – семейството се премества в Сливен – родния град на бащата, където бъдещата поетеса започва да се докосва до „салонния” духовен живот. Една година учителства в с. Афтане, дн. ямболско село Недялско. Там попада в средата на будни и интелигентни млади хора , между които и 20-годишният директор на училището – Тодор Христов, бъдещ журналист и дипломат. Завършва Славянска филология в СУ”Климент Охридски”, където й преподават най-видните представители на културата и филологическа мисъл у нас по това време. Сближава се с кръга “Звено” и  писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков, който е първият,  казал й, че тя трябва да публикува. Първите й отпечатани стихотворения са “Вечерна песен” и “Защо” в списание “Съвременна мисъл”. През 1915-19г.  е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. 1919г. се  омъжва се за Иван Шапкарев, син на известния ни фолклорист Кузман Шапкарев. Съпругът й – царски офицер,  е против тя да пише стихове даже изгаря една нейна тетрадака с творби, а свекърва й, неграмотна македонка с албанска кръв, я дебне да не чете и пише. Багряна  се разделя със съпруга си, завръща се в София и на 30 декември 1921 г. ражда единственото си дете – Любомир. 1921 г. става редовен сътрудник на „Вестник на жената”. 1923 г. – заминава за известно време в Германия, като  престоят й там и преминава в средата на известни български писатели, поети, художници – Николай Лилиев , Георги Райчев , Светослав Минков , Дечко Узунов и др. През 1924 г. се завръща се в България и става член на Съюза на българските писатели. През 1925 г. напуска съпруга си, заминава за един месец във Франция, за да  прекарва отпуската си с Боян Пенев – безспорен ерудид , един от големите ни литературни критици и изследователи, съпруг на Дора Габе, в когото Багряна е силно влюбена. През 1926 г. получава развод с Иван Шапкарев. 1927 г. загубва Боян Пенев, който умира внезапно след операция на апандисит, неполучил развод с поетесата Дора Габе. Същата година излиза от печат първата й книга „Вечната и святата”, която се превръща в литературно събитие. Следват стихосбирките “Звезда на моряка” и “Сърце човешко”. През 1944 г. се  омъжва за втори път за Александър Ликов, който заради нея разваля годежа си с Дора Габе.  Той е публицист, политически деец, дипломат, красив, фин и елегантен. По време на войната при  бомбандировки двамата са затрупани, но успяват да се спасят. Съпругът й Александър Ликов умира през 1954г. В периода 1956-1973 г. поетеста пътува по света. Излизат стихосбирките й “Пет звезди”,  “Контрапункти”, “Светлосенки” и “На брега на времето”. Посещава Белгия, Бразилия, Италия, Гърция, Швеция, Франция, Ливан, Чехословакия, Полша. Елисавета Багряна умира през 1991г. в София, почти столетница, като последните си години прекарва в дом за възрастни хора, дейци на културата.

Лириката на Багряна покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младост и волност. В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек, изпълнен с жизнена сила и радост. Дори когато стига до дъното на човешкото страдание, тя не изгубва тази жизнена сила, която и в мрака на най-черната скръб ражда нова надежда и нов порив. Изразителка на витализма и обновителните устреми на следвоенните години, нейната самобитна и ярка лирична героиня има корени в дълбоките недра на народната душевност.  Оттук и естествеността, с която звучат в лириката на Елисавета Багряна стихове с народнопесенен стил. Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата . В Багрянината поезия звучи векове потисканият порив на жената към свободна и право на изява. Лиричната й героиня е волна и смела, със самодивско сърце, но и носи чертите на една подчертана женственост – в нея говори сърцето на “последната и първата жена”.  Чрез поезията на Елисавета Багряна за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа. Любовта й се слива с копнежа по свободен и пълнокръвен живот и е немислима в тесните рамки на еснафския домашен уют…

Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим.

Снимка: bnr.bg