Tag Архиви: култура

Финансовата комисия одобри поправките в Закона за лихвоточките, съобщи Захари Георгиев.

258e4e2efc4b229bdded93bcdfa7970f

ЗИД на Закона за многогодишните жилищно-спестовни влогове мина на второ четене във водещата комисия по бюджет и финансови, съобщи на пресконференция днес пловдивският народен представител от КБ Захари Георгиев. Той очаква предложените от него и колегите му поправки да влязат в пленарна зала следващата седмица. Натрупаната до октомври сума за изплащане на правоимащите и изпълнили всички условия граждани е 89 милиона лева. Комисията  прие тези средства да бъдат предвидени за изплащане в средносрочните бюджетни прогнози, обясни Георгиев. Новият момент в законопроекта е, че приходите във Фонда ще се увеличат със средства от продажби на конфискувано недвижимо имущество, построено незаконно.

Министрите на културата и екологията се ангажираха да ме информират за резултатите от назначените проверки по проекта за Цар Симеоновата градина. Така пловдивският депутат отговори на журналистически въпрос има ли допълнителна информация за строителство на подземния паркинг под фонтаните. Захари Георгиев постави темата аналогично на вниманието на министрите Михайлова и Стоянович. За разлика от предшествениците в кабинета „Борисов” те смятат, че е има нарушения на режимите и процедурите за проекта.

Захари Георгиев е ангажиран с темата още от миналия мандат и щом получи нови факти, ще ги оповести на пловдивската общественост.

Номинация “Грами” за Александрина Пендачанска

images

Оперната прима на България Александрина Пендачанска, с любов наричана от приятели и почитатели Джиджи, е отличена с номинация за награда “Грами” за оперния запис на “Агрипина” от Хендел, съобщи Би Би Си.

Това е студиен запис на постановка в Берлинската опера, дирижирана от Рене Якобс. В диска е включен и документалният филм на съпруга на Пендачанска – Найо Тицин, сниман от него по време на процеса по подготовката на пищния спектакъл.

Пендачанска ще се състезава с изпълненията на “Лулу” на Берг, “The Rake’s Progress” на Стравински, “Пръстенът на Нибелунгите” на Вагнер и “Teuzzone” на Вивалди. В кариерата на талантливото ни световно оперно сопрано това е трета номинация за “Грами”. Номинациите за наградите “Грами” за 2013 г. бяха обявени на церемония, която се  състоя на 10 февруари  в Лос Анджелис. Миналата година  “Агрипина” вече спечели наградата на Би Би Си за оперен запис на годината.

Сюжетът на операта “Агрипина” разказва за събития от преди две хиляди години. Тя е една от 45-те на Хендел (1685-1759) и е създадена преди 300 години.

“Ролята е главна и по-тежка от тази, за която бях номинирана пак за “Грами” през 2010-а: за участието ми в “Милосърдието на Тит”. Знам, че съм си свършила работата. Сега се надявам да ме оценят по достойнство и на малко късмет”, каза Пендачанска по повод номинацията.

Престижната статуетка вече е била в български ръце – получавали са я певиците от “Мистерията на българските гласове” през 1990 г.

Снимка: blife.bg

Светослав Минков – бащата на българската фантастика

index

Светослав Константинов Минков е български белетрист. Наричан е „баща“ на модерната българска фантастика. В нашата балкано-котловинна като теми и мотиви литература Светослав Минков е един от малкото писатели космополити. Героите му живеят в София, Ню Йорк, пътуват из  Европа.

Светослав Минков е журналист,  коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“, „Аргус“, „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, “Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия’ заедо с К. Константинов. Член е на литературния кръг “Стрелец”“. Превежда Андерсеновите приказки, “Хиляда и една нощ”, “Приказки на Шехеразада” и др. Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Роден пре 1902 г. г. в Радомир. Средното си образование завършва в София. Учи във военното училище във Вайскирхен Австрия, славянска филология в СУ, Търговско-стопанска академия в Мюнхен. Работи като библиотекар в Народната библиотека, като книговодител, редактор в различни издания и издателства. Дипломатически служител в българската легация в Токио. След 9 септ. 1904г. той е коректор във в. Работническо дело, редактор във в. “Отечествен фронт”, в Българската кинематография, главен редактор на издателство “Български писател”.

Писателят има възможността да пътува в редица страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Получил солидно образование, добил разностранна култура, Минков е един от най-ерудираните български писатели. Неговото творчество не е особено богато като обем, но е богато на идеи.

Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила.  Към края на 20-те години на 20 век. Минков се преориентира към един по-друг тип разкази. Изоставя своите ранни “страшни” творби и започва да иронизира демоничните герои и сюжети. В сборниците си от този най-продуктивен творчески период писателят се утвърждава като изобразител на един механизиран, лишен от духовност живот. Като символ на този живот Минков най-често използва Америка и американската действителност. Човекът тук и станал послушно оръдие на силите на техниката и научните открития, той не притежава собствената духовна същност.  Автоматът става символ на човека без своя воля, без свои мисли, без свой собствен живот.

В друга част от разказите си от 30-те години на 20 в. Минков изследва човешкото всекидневие. Той се интересува от скуката в един по-широк план – като невъзможност да се изживее смислено животът. Той следва голямата традиция на европейската литература – темата за така наречения малък човек. Това е обикновеният, неизвестен човек, който е изцяло зависим от прищявките на действителността. Лишен от каквато и да е творческа енергия, той доживява дните си в безсмислени занимания в безсмисления делник.

Със своите творби Минков се утвърждава и като един от първите значими представители на фантастичното в българската литература. Умира в София на 22 ноември 1966 г.