Tag Архиви: причини

Причини за гнева

index

Телефон за връзка с консултиращ психолог – 0876803566 /възможност за скайп консултации/

Там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове. Леонардо да Винчи

Причини за гнева  са случаите, когато се чувстваме наранени или безсилни да изразим своите чувства или да се самоутвърдим. Тогава напиращият гняв ни кара да направим нещо, което може да се изрази в обида, нараняване, отмъщение или нещо друго. Когато се чувстваме разгневени на другия, ние сме изпълнени с възмущение и изразяването на гнева изглежда напълно справедливо. За съжаление изразяването на гнева може да има и немалко вредни последици:

  • Гневът винаги е насочен към другия, за да сте сигурни, че ще му причините болка, за да видите болезнената реакция; ако успеете, можете да продължите и в бъдеще и така ще имате контрол, но ако гневната реакция е силна и загубите контрол върху нея, тогава болката, която ще причините, ще бъде много по-голяма от тази, която сте искали да причините, и тогава на вас могат да погледнат като на омразен и отмъстителен човек.
  • Ако гневът стане обичаен начин на реагиране , другият може да използва миналия си опит от срещите с гнева, за да се предпази от неговото действие и така да го обезсмисли.
  • Гневът може да доведе до отдръпване и отчуждение на другия, когато разгневени очакваме от другия да ни се извини за наранеността, в отговор той може да си отмъсти, като се отдръпне и затвори в себе си; това може да ни натъжи и нарани още повече, да засили страховете, че можем да бъдем отхвърлени и изоставени, което от своя страна може да ескалира още повече гневната емоция.
  • Ако гневът е силен и прерасне в отмъщение, това означава да се нанесе болка на другия, която е много по-голяма от нанесената ни болка. Така гневът преминава в отмъстителност, която неминуемо ще породи у другия желание за не по-малка отмъстителност. Така може да се стигне до влизане в спирала та на отмъстителността,  ще започне да се поражда по-голяма отмъстителност, което ще отрови отношенията ви със значимия ви друг.

Защо  така лесно се поддаваме на гнева и достигаме до враждебност към другия ?

Може би основната причина е страхът да не ни укоряват, оскърбяват, насилват, използват, страхът, че другите ще ни възприемат като недостойни, нежелаещи да изпълняваме задълженията си, когато сме безсилни да изразим своите преживявания и да отстоим позицията си. За да се справим с гнева, много по-добре би било, ако се опитаме да го разберем, да открием разрушителните мисли, които го пораждат.

Какви са последствията Честото ядосване може да доведе до здравословни проблеми, като например: сърдечно заболяване, хронична болка в долната част на гърба, стомашни проблеми, депресия, високо кръвно налягане, безсъние, мисли за самоубийство.

Следва продължение.

Поддържащи причини за тревожните разстройства

Телефон за връзка с консултиращ психолог – 0876803566 / възможност за скайп консултации /

Тревожният ум не може да съществува в спокойно тяло” Едмънд Джейкъбсън

1. Мускулно напрежение Стегнатите мускули ви карат да се чувствате напрегнати. Мускулното напрежение ограничава дишането, прави го плитко. Плиткото и ограничено дишане е честа причина за повишена тревожност. Стегнатите мускули подпомагат потискането на чувствата, а потиснатите чувства засилват тревожността, за което вече сме говорили в предишни публикации. Когато тялото е напрегнато умът е по-склонен да “препуска”. Когато мускулите се отпуснат , умът започва да се забавя и да се успокоява. Мускулното напрежение може да бъде намалено чрез всекидневна програма от дълбока релаксация и енергично спортуване. Подробни насоки за релаксиращи техники ще има в последващи статии.

2. Стимуланти и други фактори от диетата Стиуланти като никотин и кофеин могат засилят тревожността и да ви направят по-уязвими за пристъпи на паника. Може да не го осъзнавате, докато не ги намалите или спрете. Има случаи на изчезващи напълно пристъпи на паника при елиминиране на кофеина, например, но не само от кафето, а и от чая, тонизиращи газирани напитки или някои медикаменти. При някои хора фактори от диетата – захар, хранителни добавки, могат да засилят или да предизвикат панически реакции. Връзката хранене – тревожност не е достатъчно изследвана. Ще се спрем по-подробно на нея в следващи публикации.

Поддържащи причини за тревожните разстройства

images (7)

Телефон за връзка с консултиращ психолог – 0876803566 /възможност за скайп консултации/

Погрешни убеждения Негативният вътрешен монолог се дължи на основополагащи погрешни убеждения за себе си, за другите и за света. Ако вярвате, че да сте сами е опасно, тогава вие ще убедите себе си и останалите, че до вас винаги трябва да има някой. Ако вярвате, че животът е борба, то винаги, когато се почувствате добре или някой ви предложи помощ, вие ще мислите, че нещо не е наред. Вярата, че външният свят е опасен не поражда нагласа на доверие и готовност да се поемат рискове, за да се преодолее агорафобия, например. Промяната на вижданията ви за себе си и за живота изисква по-дълъг период и работа, отколкото справянето с тревожния вътрешен монолог, но ако го направите, това ще има положителни трайни последици за себеуважението ви, за готовността да приемете несъвършенствата си и тези на другите, както и върху душевния ви покой.

Потискани чувства Отричането на негативни чувства като: гняв, отчаяние, тъга, вълнение може да доведе до неясна тревожност. Вероятно сте забелязали, че когато дадете израз на гнева си или се изплачете, ви олеква и се успокоявате. Изразяването на чувства може да има забележим психологически ефект и да доведе до намаляване на тревожността.

Склонните към тревожност хора по рождение са предразположени към по-голяма емоционална реактивност. Понякога те израстват в семейства, в които родителското одобрение преобладава над изразяването на потребностите и чувствата, и като възрастни те продължават да смятат, че е по-важно да са съвършени, отколкото да изразяват силни чувства. Склонността към отричане на силни емоции може да доведе до хронична тревожност и напрежение. Психолози смятат, че външната опасност , която хора с фобии отбягват, всъщност е заместител на дълбоко заложена вътрешна опасност: страх от излизане на повърхността на потискани чувства. Заплахата тези чувства да се появят, води до паника. Фобията от вода може да се възприеме като заместител  на дълбок страх от отричани чувства. Фобията от диви животни може да е символ на залегнал страх от изразяване на гняв, произтекъл от неудовлетворени чувства. Тази теория за фобиите,  почиваща върху емоциите, в голяма степен е вярна.

Признаването и изразяването на чувствата може да се научи и това значително ще намали тревожността и склонността да се изпада в паника. Прекомерното обсъждане на чувствата невинаги е продуктивно, но е добре да разпознавате какво чувствате и да давате израз на емоциите си.