Tag Архиви: Франция

ФРЕНСКАТА ГИМНАЗИЯ ПОСРЕЩА ПОСЛАНИКА НА ФРАНЦИЯ

index

Днес учениците и преподавателите във ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери” посрещнаха посланика на Република Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан.

Училището е първото в страната, в което гостува скоро назначеният дипломат. Той се запозна с постиженията на неговите възпитаници и разговаря със своите домакини по въпроси, свързани с предизвикателствата пред съвременното образование и с мястото на френския език в глобализиращия се свят.

 

“Цветя на злото” или да си спомним Шарл Бодлер

Baudelaire_1844

На големите с любов

Един от най-влиятелните и противоречиви френски поети на 19. век, наричан “баща на модерния критицизъм”, смятан за предтеча на символизма, заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен формира движението на френските декаденти от втората половина на века.

Шарл Пиер Бодлер е роден през 1821г. в Париж. На 6 години остава без баща. Получава образованието си в Лион  и Париж. С крайно изострена чувствителност и силно привързан към майка си, която се жени повторно, Бодлер води нередовен живот и заболява от сифилис. Изпратен е в Индия, но и след завръщането си в Париж – вече пълнолетен, продължава екстравагантния си живот. Среща мулатката Жана Дювал,  с която е свързан до края на живота си. Участник в Революцията от 1848 г.

През 1857 г. Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“, която е   най-значителното поетично събитие в Европа през 19. век. Книгата оказва силно влияние на следващите поколения поети. Поет на града, певец на порока и тъмните страни на живота, естет на грозното с илюзорна безнравственост,  поезията му разкрива всъщност чувствителността на един дълбоко морален дух. Посрещната е с възторг от шепа читатели, но лицемерното френско общество е възмутено от “неблагоприличния” език на поета, вследствие на което той е подложен на съдебно преследване за непристойност и богохулство. Съден за нарушаване на обществения морал, а някои от творбите му са  забранени за публикуване във Франция до 1949 г. Това е вторият случай в страната, афишираща се като символ на свободата, на съдебно преследван заради творчеството си писател след Гюстав Флобер, който е осъден заради романа си “Мадам Бовари” за нарушаване на обществения и религиозния морал и на добрите нрави”.

Преследван от постоянни финансови затруднения, Бодлер е пристрастен към опиума и  пие много. Получава удар, вследствие на който е парализиран. Последните две години от живота си прекарва в санаториуми. Умира в Париж през 1867.

Макар че странните черти, магьосницие с очи зелени,

от вежди зли са украсени и ангел не напомняш ти,

боготворя те, о, желана, ти, мой непобедим порок!

Тъй както жрец пред своя бог със сляпа вяра се прекланя.

Ухаят в гъстата коса пустини и гори безкрайни,

главата ти е пълна с тайни и с непознати чудеса.

Като кадилница упойна ухае в тъмното плътта;

опиваш като вечерта, о, Нимфо, свъсена и знойна.

Унася виното в мечти, но не и като твойта нега;

дори мъртвеца от ковчега ще вдигнеш с ласките си ти.

Шарл Бодлер “Цветя на злото”

Снимка: en.wikipedia.org


Кой е Марин Райков

photo_verybig_1053748

Марин Райков е роден на 17 декември 1960 г. във Вашингтон, САЩ. Баща му Райко Николов  работи по това време в българското посолство там. Той е дългогодишен дипломат от кариерата и един от най-авторитетните наши дипломати през 70-те и 80-те години. Работи като секретар и съветник в дипломатическите ни представителства във Вашингтон, Париж и Прага. По време на мандатът му включва са събитията от 1968 г. в бивша Чехословакия. Бил е посланик в Кувейт, Южен Йемен, Югославия. Истинско предизвикателство за него е мандатът му Италия, който е по време на процеса срещу Сергей Антонов.

Марин Райков завършва Международни отношения във ВИИ ‘Карл Маркс”, днес Университет за национално и световно стопанство в София. Кариерата му  във Външно министерство започва през 1987 г. в отдел „Страни от Югоизточна Европа”. Той е първи секретар в българското посолство в Белград по време на войната в Босна и Херцеговина в началото на 90-те години на миналия век. След приключване  на  мандата започва работа в направление “Права на човека” като заместник-постоянен представител на България в Съвета на Европа в Страсбург.

Марин Райков влиза в политиката през 1998 г. в кабинета на Иван Костов като заместник на министъра на Външните работи Надежда Михайлова. Ресорът е политиката на България на Балканите. В  периода 2001-2005 г. Райков е извънреден пълномощен посланик на Република България във Франция, като съвместява и длъжностите постоянен представител на България в ЮНЕСКО и представител в Постоянния съвет по Франкофонията. 2005 г.- 2009 г. работи в отдел „Външнополитическа координация и планиране” към МВнР. За периода 2009 – 2010 г. е назначен за зам.-министър на Външните работи в правителството на Бойко Борисов. От 2010 г. е изпратен като извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция.
Марин Райков преподава „Дипломатическа практика“ в Нов български университет. Членува в  Съюза на българските журналисти и в Асоциацията по международно право. Владее френски, английски и руски език. Женен, с две деца.
Снимка: dariknews.bg